Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

Докато говореше, Кейт го гледаше с нескрито любопитство. Изумителна бе неговата страст към земята, завладяла го напълно. Думите му й направиха толкова силно впечатление, че тя остана мълчалива, като продължи да разсъждава над чутото.

— Ето го и имението Маккензи — каза Робин, като спря колата, за да може Кейт добре да огледа къщата и заобикалящата я земя. По-голямо от имението на Пенрод, но по-малко от земите на Деър, имението Маккензи бе наистина една забележителна гледка.

— Аз… аз никога не съм си представяла, че е толкова голямо — каза Кейт, възхитена от това, което виждаше.

Цялата земя около къщата, която можеше да се обхване с поглед, бе старателно очистена от храстите. Просторната правоъгълна двуетажна къща бе заградена с бяла ограда. Наблизо бяха разположени оборите, къщите на затворниците и ковачницата. От пръв поглед си личеше, че за фермата се полагат добри грижи и тя просперира, което говореше за възможностите на Робин Флетчър като управител. В далечината по тучните ливади се виждаха стада, а още по-нататък, в хълмистата част, пасяха овцете. Из двора пробягваха пилета, които се криеха под сенките на няколко големи дървета.

След като даде на Кейт достатъчно време, за да огледа всичко, Робин подкара отново колата. Докато влизаха в двора, няколко затворници поздравиха Робин и изгледаха с любопитство Кейт. Той отвърна на поздрава им като махна с ръка, а Кейт се почувства доста неудобно и се стараеше да не им обръща внимание.

— Отпусни се, Кейт — каза Робин, като съзнателно използва галеното й име и разбира се трябваше да заплати за тази фамилиарност, понасяйки намръщения й поглед. — Съвсем естествено е тези хора да любопитстват да видят новия си господар и господарка.

Той спря пред главния вход и скочи от колата.

Преди Робин да успее да й подаде ръка Кейт се смъкна бързо и веднага отиде при баща си.

— Пристигнахме татко.

В този момент вниманието им бе привлечено от едно съвсем необичайно за тях явление. Докато влизаха в двора, наоколо беше съвсем светло. После, просто за миг, небето стана мораво синьо, а слънцето се скри зад хоризонта. Всичко стана толкова бързо, че Кейт бе направо поразена и дори малко уплашена. В Англия, както и на повечето места по света, дневната светлина се заместваше постепенно от здрач, а след това настъпваше нощта. В Ню Саут Уейлс, съвсем неочаквано нощта сякаш спускаше една огромна тъмна завеса, която закриваше деня. Това бе едно наистина странно явление и на човек му трябваше време, за да свикне с него.

Робин едва успя да им обясни, че това е нормално по тези места, когато на вратата на къщата се появиха две жени и ги поздравиха.

По поръчение на Деър Робин бе взел две затворнички, които да се грижат за Уилям и Кейт в имението Маккензи. Беше ги изпратил в имението предварително, за да подготвят всичко в къщата за своя господар и своята господарка. Той ги поздрави и ги представи на семейство Маккензи.

Кейт го погледна въпросително — искаше да знае що за жени са. Едната беше около четирийсетгодишна, не особено привлекателна, с тук-там прошарена кафява коса, прибрана грижливо на кок. Тя бе средна на ръст и тялото й бе приятно закръглено. Втората жена бе значително по-млада и много по-привлекателна, с тъмночервена коса, дълбоки сини очи и завладяваща усмивка. Фигурата й беше наистина забележителна: висок бюст, тънка талия и дълги крака, всичко това в прекрасна комбинация, така че човек трудно би могъл да я отмине без внимание. Тя така се усмихна на Робин, че веднага предизвика гнева на Кейт.

— Това е Мод — поясни Робин, като посочи по-възрастната жена. — Тя ще бъде готвачка и икономка. — Мод кимна с глава. — А това е Лизи. Тя ще почиства къщата и ще изпълнява всичко друго, каквото й възложиш. Те са затворнички, изпратени на работа при теб. Ако не си доволна от тях, трябва просто да кажеш на Деър и той ще се погрижи да бъдат заменени.

— Затворнички? — възкликна Кейт. Не беше си и помисляла дори, че ще бъде заобиколена с престъпници не само извън дома си, но и вътре в него. Няма ли да има поне едно кътче, където да се чувства сигурна? Тя вдигна очи към Робин и срещна осъдителния му поглед, който й подсказваше, че би трябвало да каже нещо, да приеме двете прислужнички. — Е, сигурна съм, че всичко ще бъде наред — измънка Кейт, тъй като в момента не можеше да се сети за никакъв по-интелигентен отговор.

— Това е мис Маккензи — продължи Робин, като се обърна към двете жени. — Ще получавате разпореждания от нея. В момента баща й е болен и от вас се очаква да се грижите добре за него, докато се оправи.