Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

Робин се колеба толкова дълго, че Уилям добави:

— Ти си свободен да работиш където си искаш, нали?

— Да — отвърна бавно Робин. — Но вие говорили ли сте за това с дъщеря си?

— Кейт е твърдоглава и упорита, но дълбоко в себе си разбира, че сама няма да може да се справи със стопанството. Аз не мога с нищо да й помогна и както изглежда нещата при мен няма да се подобрят. Ти имаш опит в отглеждането на овце, така че мога да се доверя на твоите решения.

— Но вие дори не ме познавате — продължи да настоява Робин.

— Деър Пенрод явно доста те цени, след като ти е поверил ръководството тук.

— Деър и аз сме добри приятели, познаваме се още от времето, когато пристигнахме в Ню Саут Уейлс. Но между нас има огромна разлика — той е заселник, а аз — затворник.

— Защо така упорито се опитваш да ме разубедиш, Робин?

— Вашата дъщеря не ме харесва и не би одобрила решението ви, сър — каза Робин. Макар че гласът му бе спокоен, очите му издаваха известно вълнение, което не убягна от вниманието на Уилям.

— Нима това те тревожи? — попита той. — Кейт никога не се е срещала със затворници, за първи път попада в наказателна колония и й е трудно да преценява хората тук. Нека аз да й обясня. Освен това — продължи малко неуверено Уилям, — имам чувството, че вие с Кейт твърде много си приличате — и двамата сте упорити и горди. Точно затова… всъщност няма значение. Кейт има още да се учи на много неща.

— Кейт не е дете, мистър Маккензи.

— Да — тъжно призна Уилям. — Но прекалено дълго правеше това, което си искаше. Нужен й е съпруг, когото да не може да командва, човек, от когото да има деца и който да й позволява да има собствено мнение, но той да взема крайните решения.

— В Англия няма ли такива мъже?

— О, разбира се, че има — отбеляза Уилям, — но Кейт все не ги харесваше. Но стига сме говорили за дъщеря ми. Ще останеш ли, Робин?

— Преди да ви отговоря, искам да ви съобщя, че семейство Пенрод е отправило специална молба до губернатора за моето пълно освобождаване. След като го получа, ще искам да се установя върху своя собствена земя, този път, надявам се, до края на дните си.

— Имаш ли пред вид и жена, за която да се ожениш — рязко попита Уилям.

— Може би — колебливо отвърна Робин.

Уилям изглеждаше удовлетворен от отговора му. Мислеше да го разпитва още, но в този момент в стаята влезе Кейт. Тя хвърли бегъл поглед първо на Робин, а след това внимателно разгледа недокоснатия поднос с храна, сложен встрани.

— Татко, трябва да се храниш, иначе няма да се оправиш.

— Може би утре ще имам по-добър апетит — опита се да се измъкне Уилям.

— Мисля, че трябва да си починеш. Приключихте ли разговора с Робин?

— Не съвсем. Очаквам от него отговор във връзка с едно мое предложение.

Кейт хвърли гневен поглед на Робин, сякаш го обвиняваше, че вреди на здравето на баща й.

— Не може ли да се изчака до утре?

— Не, дъще, това не може да чака.

Робин внимателно наблюдаваше Кейт — красивото й лице, леко извърнато встрани, привлекателното й тяло, напрегнато в очакване на отговора му, присвитите й тъмносини очи, изпълнени с омраза. И думите някак от само себе си се отрониха от устата му:

— Да, мистър Маккензи, ще остана, докато имате нужда от мен.

Уилям въздъхна с огромно облекчение и затвори очи, напълно изтощен след усилията, които бе положил.

— Татко — извика Кейт, напълно отчаяна от развоя на събитията. — Не можеш да мислиш, че няма да мога да ръководя фермата Маккензи, само защото съм жена. Знаеш, че бързо научавам всичко. Ще се справя и сама, докато ти стъпиш отново на крака.

— Моля те, не се опитвай да ме разубеждаваш, Кейт — уморено отвърна Уилям. — Не съм чак толкова болен, че да не мога да преценя кое е най-доброто за имението и за собствената ми дъщеря. Моля те, остави ме сега, прекалено съм уморен, за да споря с теб.

— Разбира се, татко — виновно каза Кейт, като го целуна по бузата. — Мод вече е приготвила вечерята и аз съм гладна.

— Вечеряй с нея, Робин — настоя Уилям, без да забелязва ужасения поглед на Кейт. — Утре пак ще разговаряме.

— Щом настоявате, сър — Робин се опита да сдържи усмивката си, но краищата на устните му леко се повдигнаха нагоре, което бе достатъчно, за да изпълни с гняв Кейт. Тя се врътна рязко и излетя като ураган през вратата с развети поли и фусти. Робин я настигна с лекота.

— Не съм чак толкова лош — ще се убедиш в това, след като ме опознаеш по-добре.

— Нямам никакво намерение да те опознавам. Мисля, че вече знам достатъчно.