Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

През последните два дни почти не се бе срещал с Кейт и така се чувстваше много по-добре. Беше му ужасно трудно да понася острите й забележки, когато бяха заедно. Разбираше, че тя се чувства не по-малко способна от един мъж да се справи с всяка работа, но не си представяше как ще успее да ръководи четирийсет затворници и да ги накара да работят както трябва за фермата. Ако не беше Уилям, който наистина страшно се нуждаеше от помощта му, той щеше да напусне имението Маккензи и да наблюдава отстрани колко време ще е необходимо за пълното му разорение. Имаше моменти, когато тази опърничава жена наистина го изкарваше от нерви и бе почти готов да си тръгне.

Точно тогава обектът на мислите му с бързи крачки излезе от къщата и тревожно се огледа наоколо. Сянка на безпокойство бе легнала на лицето й, а в очите й се четеше страх и дори отчаяние. Робин беше под навеса при краварника и излезе да я посрещне, когато тя се насочи към него.

— Случило ли се е нещо, Кейт?

— Татко… — Робин забеляза, че ръцете й треперят, а гласът й направо секна от вълнение, и сърцето му сякаш в миг престана да бие. Дали не бе дошъл краят за Уилям?

— По-зле ли е днес? Мога ли с нещо да помогна?

— Ти спомена за някакъв лекар в Парамата. Време е да го повикаме. Не ме интересува какво мисли татко за това, този път няма да се съобразя с него.

— Добре, ще отида лично да го доведа — предложи Робин.

— Робин, вземи коня, така ще стигнеш по-бързо.

Доктор Даниел Проктър напусна стаята на Уилям Маккензи като кимна с глава за довиждане. Робин устоя на думата си и доведе лекаря в имението само час, след молбата на Кейт. Той стоеше близо до нея пред стаята и доктор Проктър се приближи към тях, след като внимателно затвори вратата. Лицето му беше напрегнато, погледът — суров.

— Как е той, докторе? — нетърпеливо попита Кейт. Тя почти не обели дума, докато лекарят преглеждаше Уилям, само се разхождаше нервно насам-натам и кършеше пръсти.

— Не е добре, мис Маккензи, не е добре. Почти съм съгласен с моя колега, корабния лекар, че сърцето му е сериозно повредено.

— Не може ли да се направи нещо? Би трябвало да има някакво лекарство…

— Досега не е познато лекарство, което би могло да излекува болестта на баща ви — каза лекарят с възможно по-мек глас. Той не вярваше, че трябва да се дават напразни надежди. — Грижете се за него добре, това може да отдалечи края му и му спестявайте всякакви стресове и вълнения.

— Господи — възкликна разстроено Кейт, — така се надявах… молех се той да се оправи. — Една сълза се отрони от ъгълчето на окото й и се спусна по бузата й. — Мога ли да вляза сега при него?

— Разбира се, само гледайте да не го тревожите. Той трябва да почива повече и добре да се храни, макар че апетит вероятно ще му липсва и с времето ще става все по-слаб.

Кейт кимна с глава, благодари на лекаря и леко отвори вратата на бащината си стая.

— Колко мислиш, че му остава, Дан? — попита Робин, след като останаха сами.

Доктор Дан Проктър, доста привлекателен мъж на около тридесет и пет години, добре познаваше Робин. След като акушира при раждането на дъщерята на Кейси и се сближи със семейство Пенрод, приятелите на семейство Пенрод станаха и негови приятели. А Робин Флетчър бе добър приятел, макар че формално той все още се водеше за затворник. Д-р Дан беше от заселниците, пристигнал в Ню Саут Уейлс почти по едно и също време с губернатора Маккери. Тук го бе довела преди всичко оповестената нужда от лекари в Австралия, но много скоро обикна страната и реши да остане завинаги. За съжаление все още не можеше да си намери жена, но се надяваше, че и това ще стане. Всъщност, той бе истински очарован от Кейт Маккензи още от първия миг, в който я видя.

— Уилям Маккензи е много болен — повтори Дан.

— Това е ясно. Но можеш ли да кажеш колко ще живее?

— Само господ знае кога един човек ще си отиде от този свят, но в случая с Уилям мога със сигурност да кажа, че няма да бъде още дълго с нас. Може би месец, най-много два.

— По дяволите! Какъв ужас само!

— Предполагам, че имаш пред вид дъщеря му. Какво ще прави тя, след като той си отиде от този свят? Лошото е, че не е омъжена.

— Тези, чиито предложения е отхвърлила, са истински късметлии — промърмори Робин, — защото тя е язвителна и високомерна и си мисли, че ще може сама да се справи с управлението на фермата.

— Изглежда ми доста оправна — отбеляза Дан. — И не по-малко красива.

— Хич не си го и помисляй, Дан. Кейт не е жена за теб.