Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

Едва тогава Мод и Лизи забелязаха Уилям, който още лежеше в колата.

— О, горкият човек — възкликна Мод, като гледаше, със симпатия Уилям. Лизи също се вторачи в него. — Веднага ще му приготвя стаята. Хайде, Лизи.

Лизи я последва без желание, очевидно предпочиташе да остане отвън и да се навърта около Робин.

След като двете се прибраха в къщата, Робин взе Уилям на ръце и тръгна с него, следван от Кейт. Изкачи се направо по стълбите на втория етаж и спря пред една от стаите. Мод и Лизи вече подготвяха леглото. Робин внимателно постави Уилям и веднага се отдръпна назад, за да може Кейт да се приближи до него.

— Ще приготвя нещо за хапване — предложи Мод, след като хвърли поглед върху изнемощялото тяло на възрастния мъж.

— Благодаря ти — отвърна Кейт, трогната от проявената грижа. Робин сигурно имаше някаква грешка — тази нежна жена не може да бъде затворничка. Като видя, че Лизи продължава да се върти наоколо, Кейт набързо я отпрати. За тази не можеше да каже със сигурност каква е. Но имаше нещо в нея, което не й харесваше.

— Ако не ви трябва нищо повече, мисля да тръгвам — предложи Робин като забеляза, че Уилям отново се унася в сън.

Старецът внезапно отвори очи.

— Не си тръгвай още, Робин. Бих искал да поговоря с теб, след като си отдъхна малко.

— Ще отида да се погрижа за багажа — каза Робин и тръгна към вратата.

— Но ще се върнеш, нали — с надежда попита Уилям.

— Да, няма къде да ходя в тази тъмнина. — Робин кимна с глава на Кейт и ги остави двамата сами.

— Какво искаш от него — с любопитство попита Кейт.

— Имам нужда от опитен човек, който да се грижи за имението и фермата — каза Уилям. — Ще го помоля да остане като управител.

— Разумно ли е това, татко? Аз… този човек е опасен. Не бих му се доверила. Разбери първо какво престъпление е извършил, пък после му предлагай да остане.

— Повярвай ми, дъще, мога по-добре от теб да преценя характера на човека. Няма защо да се страхуваш от Робин Флетчър.

Няма от какво да се страхува? На Кейт й се искаше да крещи, да протестира. Боже господи, не виждаше ли баща й, че този човек е опасен за нея? Не усещаше ли, че душата й е подложена на страшно изпитание? Робин Флетчър действаше така поразително върху чувствата й. Никога не бе предполагала, че подобно нещо може да й се случи и то на двадесет и шест години. Защо сега не можеше да остане спокойна, както е ставало преди, да прецени всичко с разума си, трескаво мислеше тя. И защо този най-неподходящ човек имаше това поразително въздействие върху нея? Робин Флетчър — господ да й е на помощ. Наистина ще има нужда от тази помощ, ако той остане в имението Маккензи.

Кейт се настани в стаята си, която очевидно е била преди на Мърси, тъй като това бе определено женска стая. Личеше си по нежните тонове, в които бяха боядисани стените, както и по фините красиви мебели. Лизи се появи и предложи да й помогне при разопаковането на багажа, но тя отклони предложението й и я изпрати при Мод, която подготвяше вечерята. Лизи продължи да се мотае из стаята и Кейт я попита:

— Може би искаш да говориш за нещо с мен?

— Ще остане ли Робин Флетчър в имението като управител? — попита Лизи, като впи очи в Кейт.

— Не виждам какво те засяга това — каза Кейт. — А сега можеш да си вървиш.

Лизи й хвърли намръщен поглед, след това рязко се обърна и излезе от стаята. Кейт продължи да разопакова багажа си, като се чудеше защо невинният въпрос на Лизи толкова я раздразни. Какво й влизаше в работата колко обожателки имаше Робин?

След като се погрижи за разтоварването на багажа, Робин се върна в стаята на Уилям. Завари го буден, борещ се с подноса храна, който Мод току-що бе изпратила в стаята му. Той погледна към Робин и с мъка се усмихна.

— О, Робин, ти дойде. Моля те, поеми подноса, нямам никакъв апетит напоследък.

Робин погледна недокоснатата храна и се намръщи.

— Мод ще се почувства доста обидена, като види, че не сте хапнали нищо от специално приготвената вечеря.

— Просто не мога, разбираш ли. Моля те, не казвай на Кейт, тя прави толкова усилия за възстановяването ми.

— Както и всички ние. Нима имението Маккензи може да процъфтява без собственика си?

— Точно за това искам да разговарям с теб, Робин — каза Уилям. Очите му издаваха умора, но той бе твърдо решен да уреди въпроса още тази вечер, преди тръгването на Робин. — Искам ти да останеш във фермата. Имам нужда от теб. Видях, че си свършил чудесна работа тук и бих желал да си останеш управител.