Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

— Лично мен ли ненавиждаш или затворниците въобще?

Кейт внезапно се закова на място и Робин връхлетя върху нея — за малко да я събори. Като видя, че тя залита напред, той я сграбчи и я притисна към себе си. Още при първото докосване Кейт усети силната топлина, която струи от тялото му. Сякаш някаква невидима сила здраво стискаше телата им едно към друго. Кейт се задъхваше и сините й очи бяха изпълнени с изумление. Робин въздъхна. Звукът, който се изтръгна от гърдите му, сякаш я стресна и й помогна да дойде на себе си.

— Пусни ме!

— О, Кейт, ти наистина можеш да подлудиш всеки мъж. Не чувстваш ли?

— Не чувствам нищо — разпалено отрече тя, — освен гадните ти ръце върху себе си.

Лицето на Робин се изопна, а зъбите му се оголиха застрашително в пародия на усмивка.

— Ти си лъжкиня, Катрин Моли Маккензи. Искаш ли да ти докажа това?

Кейт пребледня, уплашена не на шега от този мъж, за когото не знаеше почти нищо. Едва ли някой би могъл да й помогне — в къщата нямаше никой, освен двете прислужнички и болният й баща, който не можеше да се вдигне от леглото си. Наоколо се мотаеха и четирийсет затворници, но и те без съмнение бяха толкова долни и порочни, колкото бе и Робин Флетчър.

— Моля те — прошепна тя.

— Молиш ме, значи, а, Кейт? Това е прекалено изтънчено и високомерно за моите вкусове, но все пак е приятно да го чуе човек.

Гласът му бе нисък, а дишането му неравно. Изпитваше силно вълнение от меките контури на тялото й, плътно притиснато към неговото.

В този момент забеляза пребледнялото й лице, ужаса в изразителните й очи и разбра, че тя наистина се страхува от него. Нима мислеше, че той може да я нападне като диво животно?

Само след миг вече не се и съмняваше.

Точно това очакваше тя от един затворник. Тази високомерна и изпълнена с презрение мис Маккензи вече не го привличаше. Той внезапно я пусна и рязко се отдръпна встрани.

— Спомних си, че имам спешна работа в колибата на затворниците, мис Маккензи. Ще ме извиниш, нали? Приятна вечеря.

И преди още Кейт да успее да си поеме дъх, той вече бързо слизаше по стълбите.

Тя остана още дълго на мястото си, гледайки как се отдалечава, объркана от внезапното му решение да си тръгне. Този мъж бе наистина загадка за нея. Сякаш изпитваше някакво удоволствие да я унижава, а когато беше при баща й, в очите му се четеше такова състрадание, на каквото малко мъже са способни. Какво ли престъпление е извършил, недоумяваше тя. Изглеждаше способен, баща й очевидно му се доверяваше, но все пак… все пак тя не можеше да се отнася без подозрение към един човек, който се опита… Какво всъщност се опита? Да я оскърби? В един миг й се струваше, че му се искаше просто да я целуне!

Тази мисъл породи у нея странна реакция. Мислите й се зареяха в непозволена посока. Докосна устните си, като се опитваше да си представи как би се почувствала, ако Робин Флетчър наистина я целуне, ако я притисне силно към себе си, ако нежно я погали… Въздъхна шокирана от тези натрапчиви мисли, уплашена от сивата на чувствата, които Робин предизвикваше у нея. Тя не беше някаква си млада госпожичка, която може да бъде обаяна от първия срещнат мъж. Но тогава Робин Флетчър може би не беше обикновен мъж.

— Случило ли се е нещо, господарке?

Кейт подскочи уплашено, изненадана от присъствието на Лизи до себе си.

— Н-не, всичко е наред. Готова ли е вечерята?

— Да, Мод ме изпрати да ви потърся — тя огледа внимателно слабо осветения коридор. — Робин още ли е тук?

— Не, той се върна там, откъдето бе дошъл, веднага след като си свърши работата — грубо й отговори Кейт.

— Ще изпусне вечерята. Нали не възразявате, ако му занеса нещо за хапване навън?

— Прави каквото искаш, Лизи, това ни най-малко не ме интересува — каза ядосано Кейт и продължи напред.

Учудена, Лизи погледна след нея, като си промърмори нещо.

Изминаха два дни, а Робин все още не можеше да проумее какво го привличаше толкова у Кейт Маккензи, какво я правеше различна от всяка друга жена, която бе срещал. Тя не беше съвсем млада, но не беше и толкова възрастна, че да не привлича погледа. Той я желаеше, трябваха му цели два дни, за да го осъзнае. Може би затова се чувстваше така смутен и развълнуван в нейно присъствие. Реши, че единственият изход от тази ситуация е да отскочи до Парамата и да се срещне със Серина. Привлекателното й малко тяло винаги го изпълваше с буйна страст. То ще му помогне и този път да изхвърли от ума си всичко, което не му е работа — като мисълта за мис Катрин Моли Маккензи например.