Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

— Кейт ли? — попита Дан, като повдигна красиво оформените си вежди. — Ето, значи, накъде духал вятърът. А какво става със Серина? Последното, което бях подочул, бе, че ще се ожените веднага след като получиш официалното си освобождаване.

Кейт, която тихичко бе излязла от стаята на баща си, стоеше разстроена пред вратата. Тя се бе появила точно навреме, за да чуе последното изречение на Дан — че Робин и някаква жена на име Серина имат намерение да се женят. Робин забеляза Кейт преди да отговори на въпроса на Дан и замълча.

— Как е той? — попита Робин, след като Кейт се приближи.

— Иска да говори с теб.

— Сега?

— Да, аз ще остана с д-р Проктър, докато ти си при него.

— Не се задържай много, Робин — предупреди го Дан, след това се обърна към Кейт: — Елате, мис Маккензи, струва ми се, че имате нужда от чаша чай. Аз също бих пийнал.

Робин погледна след тях, после влезе тихо в стаята на Уилям. Внимателно се приближи към леглото му, за да не го събуди, ако междувременно беше заспал.

— Всичко е наред, Робин, аз съм буден. Разговаря ли с лекаря?

— Да.

— Значи ти е ясно, че няма да живея още дълго.

— Мистър Маккензи, аз…

— Нека да не се правим на глупаци, Робин, и двамата знаем, че дните ми са преброени. Кейт може и да не иска да го признае, но ние с теб сме мъже и сме длъжни да погледнем истината в очите.

— Кейт ви обича, сър.

— Да, и аз я обичам и много се безпокоя за нея, Робин. Тя ще остане съвсем сама след моята смърт. Искам да ти кажа, че ще ми бъде приятно, ако ме наричаш просто Уилям.

— Кейт няма ли роднини в Англия, Уилям?

— Само една възрастна леля. Но ти знаеш колко упорита е Кейт — тя ще остане в имението Маккензи независимо от обстоятелствата и ще се опита сама да го ръководи. Тя наистина е силна, но не знам дали ще се справи.

— Искаш да кажеш твърдоглава — вметна Робин.

Тази забележка накара Уилям искрено да се засмее и слабото му тяло цялото се разтресе.

— Да, напълно си прав.

— Защо ми казваш всичко това?

— Защото… защото, господи, аз самият не знам защо. Толкова съм уморен. Може би ще поговорим някой друг ден за това.

— Разбира се, Уилям. Не се безпокой за нищо сега. Всичко е в пълен ред, има и достатъчно пари, които Кейт би могла да използва, ако й се наложи. Деър скоро ще те посети и ще ти даде изчерпателна информация за финансовото състояние на фермата. Той изпрати съобщение, че двамата с Кейси ще дойдат утре. Искали са да си починеш ден-два, преди да те посетят.

Като видя, че Уилям е притворил очи, Робин се измъкна на пръсти от стаята. Д-р Дан тъкмо си тръгваше.

— Ще намина отново след няколко дни, Кейт, но ако имаш нужда от мен по-рано, изпрати да ме повикат.

Кейт? Той вече я наричаше Кейт? Но какво ме интересува това, каза си Робин. Дан беше привлекателен мъж без ангажименти, а Кейт — достатъчно възрастна, за да избира сама приятелите си.

— Благодаря ти, Дан, чувствам се много по-сигурна, след като ти ще се грижиш за татко.

Дан? Как може Кейт да го нарича Дан, след като се познават само от няколко часа? По дяволите, какво става с мен? Нима ми влиза в работата, че Кейт и Дан вече си говорят на „ти“, макар че току-що са се запознали?

— Какво искаше татко? — попита Кейт, след като Дан си тръгна.

— Не ми стана много ясно — замислено отговори Робин. — Не можахме да завършим разговора. Той се умори и аз тихичко излязох.

— И по-добре — каза Кейт. — Дан ме предупреди, че татко не бива да се вълнува. Ако отсега нататък възникне някакъв проблем във връзка с фермата, първо го казвай на мен, а аз ще решавам дали да го занимавам с него или не.

— Защо не се обърнеш за помощ към Деър, Кейт? Сигурен съм, че няма да ти откаже, ако го помолиш.

— Да не искаш да кажеш, че сама не мога да се справя? — сряза го ядосано Кейт. — И колко пъти трябва да ти повтарям, че името ми е Катрин? А ти би трябвало да ме наричаш мис Маккензи.

— Ще те наричам както си искам, по дяволите — разпалено обяви Робин. — Писна ми от високомерното ти отношение към мен. Съвсем скоро ще бъда толкова свободен, колкото си и ти и ще притежавам собствена ферма.

— Но винаги ще си останеш бивш затворник — отвърна му със същия тон Кейт. Тя знаеше, че казаното от нея е прекалено жестоко, но просто не можеше да се въздържи.

Наистина успя да го нарани.

Може би беше така безмилостна, защото баща й умираше и тя щеше да остане сама. Или защото й се искаше да излее цялата си мъка пред Робин, но гордостта не й позволяваше да го направи.