Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

Робин се вцепени, изумен от жестоката й обида, но в същото време осъзна защо го бе направила. Никой не би трябвало да е сам, когато преживява такава тежка мъка. Знаеше го добре, защото и той бе имал такива моменти в живота си, когато страшно бе искал да сподели мъката си с някого, но е бил сам.

— Кейт — започна нежно той като се мъчеше да забрави обидата, — няма нищо лошо в това, ако някой ти предложи помощ. Има моменти, в които дори и силните се нуждаят от това.

— Аз… нямам нужда… от никого — опита се да упорства Кейт. Но думите с мъка излизаха от устата й, а гърлото й се бе свило от болка. Тя се обърна с гръб към него, за да не види сълзите, които напираха в очите й.

— Кейт — Робин се приближи, хвана раменете й и я обърна с лице към себе си. Нежно я погали по бузата и избърса сълзата й. След това повдигна брадичката й и очите й срещнаха неговите. — Поплачи си, в това няма нищо лошо.

Тя се отдръпна рязко от него.

— Ах ти, малка глупачке, защо не искаш да приемеш съчувствието, когато някой ти го предлага?

— Нямам нужда от твоето съчувствие.

— Е, може би нямаш. Може би всъщност се нуждаеш от нещо друго. Нещо, което да отвлече мислите ти от болестта на баща ти.

И преди Кейт да разбере напълно какво иска да каже, Робин я сграбчи отново и бързо намери устните й. Първото нещо, което си помисли бе, че устните му са горещи като слънцето. Обхвана я някакво вълнение и тя остана неподвижна в ръцете му като позволи устните му да шарят по нейните и с изумление осъзна, че това предизвиква у нея не отвращение, а приятно чувство, изпълващо я с безпокойство. Той продължи да я целува страстно, езикът му трескаво напираше в устата й, и така силно я бе притиснал към себе си, че й се струваше, че ще се задуши.

Робин направо не беше на себе си. Загуби контрол над чувствата си още в момента, когато устните му докоснаха нейните. Той вече не искаше просто да я успокои. Целуваше я страстно, защото го искаше, защото изпитваше нужда от това и защото никога през живота си не бе изпитвал по-голямо удоволствие. Без да съзнава какво прави, той плъзна бавно ръце надолу по тялото й като с цялото си същество усещаше нежността на формите й, независимо от дрехите, които му пречеха да я докосне истински. Ръцете му се смъкнаха по-надолу, като следваха прекрасната извивка и я притискаха все повече и повече, докато тя ясно почувства втвърдената долна част на тялото му, признак за силното му желание.

Гняв!

Свиреп, влудяващ гняв.

Нито едно човешко същество не бе предизвиквало такава буря от недоволство у нея. Не бе позволявала на нито един мъж досега да я опипва по този обиден начин. Дали не бе полудяла, че не спря по-рано безсрамните му действия? Не, тя просто е сломена от тежкото положение, в което се намира баща й. А Робин Флетчър, този долен затворник и господ знае още какъв се беше възползвал от нейната болка и от объркаността й. Тя изплака и се откъсна от прегръдката му, лицето й бе кървавочервено от гняв, със застинало изражение на шок и разочарование.

— Как си позволяваш по такъв долен начин да се възползваш от състоянието ми!

Робин се изчерви виновно, съзнавайки, че напълно е изгубил контрол над себе си. Кейт беше права. Макар че бе заядлива и язвителна, тя заслужаваше по-голямо уважение и той наистина бе прекалил. Може би го смяташе за животно, но той нямаше право да се дължи по този начин. Какво толкова имаше у тази Кейт Маккензи, което го караше направо да губи разсъдъка си? Тя бе действително красива, но господ му е свидетел, че е виждал и много по-хубави жени. Тялото й сякаш бе създадено само за любов, но такова бе и тялото на Серина. Някаква непозната сила го тласкаше към нея, караше го да се рови в дебрите на душата й, за да разкрие това, което я прави различна от всички останали жени. Само една единствена жена на този свят бе притежавала такава поразителна власт върху него. Кейси О’Кейн Пенрод.

— Не бих искал да казвам, че съжалявам, Кейт, защото няма да е вярно. Би трябвало да признаеш, че за малко все пак успях да отвлека мислите ти от сериозните ти проблеми. Сега отивам да си върша работата. Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш — Робин се обърна и тръгна към вратата. После внезапно спря и бързо се върна обратно. — Кейт, аз наистина съжалявам за Уилям.

Кейт го гледаше как се отдалечава и не можеше да реши дали да му отвърне с някаква злобна забележка или да му благодари за загрижеността. Не каза нищо. В момента чувствата й бяха прекалено объркани и й бе трудно да намери верния отговор.