Като хвърли на Кейси само един объркан и неразбиращ поглед, Робин мина покрай нея и коленичи до леглото пред Кейт. Проктър все още й правеше нещо, но Робин не виждаше нищо друго освен бледото й лице и слабото повдигане и падане на гърдите й под чаршафа. Струваше му се, че не е никак добре.
— Какво й е?
— Изтощена е — обясни му д-р Проктър, докато издърпваше нещо откъм долната част на леглото. — Кейт се справи чудесно. Дъщеря ти е прекрасно здраво бебе и обещава да бъде не по-малка красавица от майка си.
Кейт отвори очи, видя разтревоженото лице на Робин над себе си и се усмихна. Чертите на Робин веднага се смекчиха, сивите му очи се изпълниха с топлота и нежност, той се наведе и я целуна по челото.
— Имаме си дъщеря — каза Кейт и очите й бяха изпълнени с толкова радост и майчина гордост, че Робин направо се смая. Нима вече бе забравила за ужасните мъки, които преживя, за да роди това дете? — Разочарован ли си, че не е момче още от първия път?
Вече убеден, че Кейт наистина е добре, Робин насочи погледа си към малкото човешко същество, което двамата с Кейт бяха създали. То бе толкова красиво и за втори път в живота си той изпита невероятно силна любов към някого, от която направо щеше да се пръсне сърцето му.
— Не съм ни най-малко разочарован. Тя е прекрасна. Дори да нямаме други деца, това напълно ще ме задоволи.
Макар че бе доста уморена, Кейт се усмихна дяволито.
— Като те знам какъв си ненаситен, доста се съмнявам, че тя ще бъде единственото ни дете. Имаш ли нещо против да я наречем Моли?
— Чудесно име за нашата чудесна дъщеря.
— Може би трябва да си тръгнеш, Робин — предложи Кейси, като взе бебето от ръцете на Кейт. — Кейт е доста изтощена, а освен това трябва да се погрижим още за нея.
Робин се изправи с нежелание.
— Добре. Почивай, любов моя, ще дойда при теб по-късно.
— Робин?
— Да, скъпа.
— Не съм била права. Оказа се, че не съм прекалено стара, за да ти родя деца.
— Стара? Откъде ти хрумна тази глупост? За мен ти винаги ще бъдеш млада. Дори когато косите и на двама ни се прошарят и вече имаме внуци. За любов като нашата възрастта няма значение.
© 1991 Кони Мейсън
© 1994 Правда Игнатова, превод от английски
Connie Mason
Wild Land, Wild Love, 1991
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
ИК „Гологан“, 1994
Художник: Симеон Кръстев
Редактор: Стефка Иванова
Технически редактор: Олга Алашка
ISBN 954-866-802-05
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10527]
Последна редакция: 2009-02-21 16:19:03