Кони Мейсън: Нежно изкушение (Дива любов)

— Както ми си струва, ти май харесваш Серина — започна внимателно Робин.

Дод целият се изчерви и започна нервно да пристъпя от крак на крак. Бе обещал на Серина да не разкрива пред никого тайната им.

— Тя… тя наистина е много красива, мистър Флетчър. Смятам се за щастливец, само поради факта, че я познавам.

— Ти я познаваш доста добре, нали Дод — продължи да го разпитва Робин.

В главата му нахлуха объркани мисли, а очите му се разшириха от ужас. Дали Робин е разкрил връзката им? И може би е дошъл тук, за да го накаже? Сигурно ревнува. Премисли всяка една от тези възможности, които му дойдоха най-напред на ум, като през цялото време с ужас чувстваше подозрителния поглед на Робин върху себе си.

— Аз… аз не знам какво имате пред вид! Серина идва често тук и аз я… я харесвам.

— Най-добре е веднага да ми кажеш истината, Дод, защото нямам намерение да си тръгна оттук, преди да съм я научил. Не ме интересува колко пъти си спал със Серина, достатъчно е само да признаеш, че си го правил. Няма да понасям обвиненията й, че съм баща на детето, което очаква, след като друг е отговорен за това.

Дод замръзна на мястото си. Тъй като беше тих и доста затворен човек, той все още не бе чул мълвата за Серина, която се носеше из града.

— Дете? Нима Серина е бременна?

— Да. Ще признаеш ли, че ти си бащата?

Лицето на Дод само за миг грейна като ярка звезда и той започна да се хили глупаво, толкова замаян от новината, че не бе в състояние дори да говори. Единственото нещо, което успя да направи, бе да кимне с глава. Щастието му бе така изразително, че Робин не намери сили дори да му се ядоса, само го попита отново настойчиво:

— Кажи го ясно. Искам да те чуя да признаваш, че си спал със Серина и си баща на детето й.

— Да — извика толкова силно Дод, че можеха да го чуят дори на улицата, — обичам Серина. Тя бе съгласна да се любим и ако сега е бременна, несъмнено детето е от мен. — Внезапно той погледна уплашено към Робин. — Освен ако вие…

— Не, аз никога не съм спал със Серина — тихо заяви Робин. — Честта си е изцяло твоя. А сега да поговорим за това, какво ще направиш, за да получиш права върху детето си.

Кейт седеше край прозореца и наблюдаваше как слънчевите лъчи проникват на тънки летни между гъстите клони на огромния евкалипт, който растеше в двора. Лекият бриз не можеше да прогони потискащата лятна горещина, само вдигаше облаци прах от изсъхналата земя. Кейт се измъчваше от горещината. Да си бременна по това време на годината съвсем не беше удоволствие според нея. Отсъствието на Робин също ужасно я •измъчваше. Тя бе наистина изумена, когато Деър се отби преди няколко дни и й съобщи, че Робин е заминал за Батърст. Освен това й се стори, че Деър нарочно се опитва да прикрие истинската цел на пътуването му. Това я нарани още повече и я накара да се чувства напълно изоставена. Нима той имаше намерение да я остави тук сама със Серина?

Разбира се, че не, повтаряше си тя, като дори се обвиняваше затова, че е помислила, че Робин е способен да я изостави, и натовари с решаването на проблема за Серина. Каквато и да е причината за заминаването му за Батърст, тя при всички случаи е била много важна и е изисквала личното му присъствие, реши най-накрая Кейт. Като въздъхна облекчено, тя стана, отдалечи се от прозореца и се завъртя разсеяно из всекидневната, а после отиде в кухнята. Присъствието на Серина, която непрекъснато се мотаеше из краката й, я изнервяше още повече. На всичко отгоре все още й беше лошо сутрин и не можеше да спи през нощта.

Деър й намекна, че спешното заминаване на Робин за Батърст е свързано със Серина, но не призна нищо определено, освен това, че то засяга Големия Джон.

Добре поне, че Големия Джон оживя и скоро щеше да се оправи напълно, помисли си Кейт. Тогава можеше да замине за Батърст и да работи за Робин.

Влизайки в кухнята, Кейт се усмихна, като видя Рой Пенрод и Мод, седнали близо един до друг и потънали в тих разговор.

— Рой, не знаех, че си тук.

— Точно възнамерявах да те потърся — каза Рой, като без желание откъсна поглед от Мод. — Предполагам, че не възразяваш, дето се отбих първо да поздравя Мод.

— Не, разбира се — отвърна Кейт, като прикри усмивката си при вида на червенината, заляла лицето на Мод.

— Робин няма ли го още — попита Рой.

— Не и честно да ти призная, доста се безпокоя за него. Отсъства вече близо две седмици.

— Разбирам, че сигурно ти е доста трудно, особено след като и Серина се натресе тук. Мога ли да ти помогна с нещо? Робин ми е като син. Ако имаш нужда от помощ, трябва просто да ми кажеш. Може би ще успея да убедя Серина да се върне обратно в къщата на Деър.