Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

— Но все пак не мислиш да й разрешаваш да живее заедно с теб и Робин, нали?

— Не, разбира се. Доколкото знам, Робин възнамерява да й намери добър съпруг, което би било най-доброто разрешение на въпроса. Но да не говорим повече за това. Стига ни и това, че трябва да търпим Серина около себе си и да я гледаме как… но няма значение, не искам повече да говоря за нея. Бих предпочела да се нахраня горе в стаята си тази вечер, погрижете се и за Серина.

На Кейт й бе трудно да заспи тази вечер. Присъствието на Серина в къщата събуди у нея всичките ужасни спомени за това, как ги бе заварила двамата с Робин в леглото. Макар че Робин не си спомняше да се е любил с нея, доказателството бе в нея, така да се каже. Животът на Кейт би бил много по-лесен, ако само можеше да забрави за детето, което очакваше Серина, и да я остави тя самата да се тревожи за бъдещето на собственото си дете. Странно наистина, мислеше си Кейт, докато очите й натежаваха вече за сън, може би любовта е единственото чувство, за което няма ограничения.

Деър стигна до селото на аборигените само няколко часа, след като напусна имението Маккензи. Робин доста се учуди, като го видя, и в същото време страшно му се зарадва, защото в този момент наистина имаше нужда от добър приятел до себе си. Двамата си поговориха тихичко, докато вечеряха. Големия Джон бе вече започнал да проявява признаци на съзнание, но все още не можеше да разпознае Робин.

— Кейт е добре — каза най-напред Деър, преди още Робин да успее да го попита: — Кейси остана при нея. Като разбрах, че си тук, реших да дойда при теб. Какво се е случило с Големия Джон?

Робин му разказа за събитията, предхождащи ухапването на великана, а също и за разговора си с губернатора Маккери и обещанието му да предостави на Големия Джон статут на „преждевременно освободен“.

— Как си обясняваш това негово силно желание да се срещне с теб?

— Разбрах, че е свързано със Серина, но нямам ни най-малка представа за какво точно става дума. Мантуа ме увери, че той ще се поправи скоро, дори предрича, че още утре ще бъде в състояние да говори. Толкова се надявам, че той ще успее да хвърли някаква светлина върху тази наша заплетена история. Честно казано, не мога да издържам повече. Просто се чудя как да оправя тази каша. Единственото нещо, в което съм сигурен е, че не искам да загубя Кейт. Толкова много я обичам, че животът би изгубил всякакъв смисъл без нея.

Те си легнаха в колибата, а на сутринта се разбудиха от несвързаните думи на Големия Джон. Робин веднага скочи, коленичи пред гиганта, като се мъчеше да разбере какво точно се опитва да каже.

— Големи Джон, аз съм, Робин. Дойдох при теб, приятел, какво искаш да ми кажеш?

Големия Джон с мъка повдигна клепачите си. Очите му проблеснаха, докато се мъчеше да разпознае Робин. Последваха няколко минути на мъчително очакване. Но най-накрая чудото стана.

— Робин? Ти ли си, приятел?

— Да, Големи Джон, аз съм. Деър също е тук.

— А аз… аз сънувах, че твоята жена е при мен.

— Тя наистина е била тук, приятел, но аз я отведох вкъщи. Ти беше в безсъзнание няколко дни.

— Ще умра ли?

— Ти си прекалено голям и доста твърд, за да умреш от една змия — усмихна се Робин. Мантуа е почистила тялото ти от отровата и ме увери, че ще се оправиш. Подобно ухапване със сигурност би убило един по-дребен човек, но не и теб. Имам и още една чудесна вест, която бих искал да ти съобщя. Убедих губернатора Маккери да ти даде статут на „преждевременно освободен“. Ще можеш да дойдеш с мен в Батърст и там ще работиш във фермата ми. Ще те назнача за управител. Доволен ли си?

В началото Големия Джон имаше доста смутен вид, но после постепенно всичко се подреди в объркания му мозък. Когато в края на краищата осъзна какво точно му казва Робин, лицето му грейна от широка усмивка. Трудно бе човек да го нарече грозен, но не можеше да се каже, че и е красив. Имаше приятни черти, а размерите му бяха доста респектиращи.

— Наистина ли, приятел? Толкова време живях, криейки се из горите, че вече се страхувах, че ще умра някъде там и никой няма да разбере за това, нито да пожали за мен. Ще работя здравата, приятел, ще видиш. Няма да съжаляваш, че си се застъпил за мен. Ако мога с нещо да ти се отплатя…

Той внезапно млъкна и на лицето му се появи странно изражение.

— Какво има — попита го Робин.

— Спомних си защо исках да се срещна с теб. Исках да ти кажа нещо, за Серина. Чух, че един от полицаите разправяше, че тя очаквала дете от теб. Вярно ли е, приятел?