Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

Като въздъхна дълбоко, тя се сви върху неговата част от възглавницата, където още се усещаше доскорошното му присъствие. Защо ли Робин имаше такова поразително въздействие върху нея, не можеше да разбере Кейт. Спомняше си с невероятни подробности всичко, което бяха преживели предната нощ. Не можеше да отрече, че именно тя бе причина за бурната им любов, след като Робин обяви, че възнамерява да я остави да си почине след тежкото пътуване. Да, точно така беше, но не можеше да си го обясни.

Необяснима беше тази страст, с която се бе вкопчила в Робин. И колкото и пъти да му обявяваше, че го мрази, той само се усмихваше по този свой особен начин и не отдаваше никакво внимание на думите й. Това много я ядосваше, но как би могла да очаква от него да приема сериозно твърденията й, след като дори тя самата не вярваше в тях. Възможно ли е да мрази Робин, а в същото време така страстно да го желае? Достатъчно добре се познаваше, за да се заблуждава, че би могла да се отдаде така всецяло на първия срещнат. Толкова й се искаше да го обича и щеше да го направи, ако… ако не беше тази Серина, която носеше дете от Робин в утробата си.

Кейт въздъхна безпомощно и се надигна от леглото. Към десет сутринта в имението пристигна неканен и нежелан посетител. Със зачервено лице от силното слънце и задъхана от продължителното ходене, пред вратата застана Серина. Като имаше пред вид деликатното й положение, Кейт не можеше да й откаже да влезе, макар че Серина бе последният човек, с когото би искала да се вижда и да разговаря в момента.

— Какво искаш, Серина — попита Кейт, като не можа да скрие, че е неприятно изненадана от това внезапно посещение.

— Първо да пийна чаша вода — нагло заяви Серина, докато премина покрай Кейт и се вмъкна във всекидневната. Отпусна се уморено на един стол и започна да си прави вятър с шапката си. — Така трудно се добрах пеша дотук от имението Пенрод, пък и навън е така горещо, че на човек може да му се стопи мозъкът.

— Лизи — извика Кейт, като добре знаеше, че момичето се върти някъде наблизо. — Донеси чаша вода на нашата гостенка.

Настъпи потискаща тишина, докато двете жени очакваха водата. Лизи се появи след миг и огледа с учудване Серина, явно изгаряща от любопитство.

— Можеш да си тръгваш, Лизи — твърдо я подкани Кейт, когато тя се опита да остане.

Разочарованието ясно се изрази на лицето й, но тя не посмя да не се подчини и се запъти към вратата.

— Имаш ли вече сили да ми кажеш за какво си дошла — попита Кейт, след като Серина остави празната чаша на масата.

— Не се чувствам добре — оплака се Серина. — Ако знаех колко е горещо навън, никога не бих се опитала да отивам толкова далеч.

— А защо все пак се опита? Сигурно имаш основателна причина.

— Искам да се видя с Робин — с подчертана твърдост отвърна Серина. — Не съм се виждала с него, откакто насила ме натресе у семейство Пенрод. Нямам ни най-малка представа какво възнамерява да прави с мен и с детето си и съм страшно ядосана, че дори не си дава труда да ми обясни. Ще се разведеш ли с него? Това ще бъде най-доброто решение за всички ни. Защото както знаеш, аз съм единствената жена, която очаква дете от него.

Кейт замълча. Явно Серина не знаеше, че тя също е бременна.

— Грешиш, Серина. Както се вижда, Робин май наистина си го бива, защото и двете очакваме дете от него.

Серина почервеня, после пребледня и накрая се отпусна отчаяно на стола.

— Ти… ти също си бременна? Но това е невъзможно. Кой е бащата?

— Ако не беше в такова положение, щях да те цапардосам здравата — отвърна с възмущение Кейт.

— Ние двамата с Робин сме женени. Така че единствено аз мога да имам законно дете от него.

Серина бе напълно разнебитена. Нима всичките й планове и усилия бяха напразни? Тя бе така сигурна — абсолютно сигурна — че Кейт ще се разведе с Робин, за да може той да се ожени за нея и да узакони детето й. Смяташе, че Кейт е прекалено стара, за да има деца, докато тя самата бе в силата си и можеше да му роди още много деца. Господи, какво щеше да стане с нея сега? Робин никога не би напуснал Кейт, след като тя носи законния му наследник.

— Аз… аз не се чувствам никак добре — отчаяно каза Серина.

Тя наистина не изглежда никак добре, помисли си Кейт и внезапно изпита жал към тази полужена-полудете, бореща се така отчаяно, за да спечели мъжа, който не я обичаше. Лицето й все още не бе възстановило цвета си, а очите й шареха стреснато наоколо.

— Може би ще трябва да си полегнеш малко — предложи й Кейт.