Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

Силен гняв обзе Кейт и бузите й в миг се зачервиха. Да не би Робин да се въобразява, че тя нарочно е поставила в опасност живота на детето им? Може и да не харесва съпруга си, но това не означава, че изпитва същите чувства и към бебето, което очаква.

— Не съм мислила, че може да ми се случи нещо, след като съм с Кулонг.

— Сега поне знаеш, че човек не може да бъде сигурен в гората, след като в нея е пълно с бандити.

— Аз… аз познавам този човек — реши се да му каже тя.

— Познаваш бандита? Кой беше?

— Джил Бенет. Призна, че наистина той е човекът, отговорен за смъртта на Ани Партън. Той… той дори се подиграваше с това. — Кейт цялата потрепери само като си спомни за срещата си с Бенет. — Кулонг обясни ли ти, че приятелите му пристигнаха точно навреме?

— Да, каза ми, но от това не ми стана много по-леко. По дяволите, Кейт, този Бенет би могъл дори да те убие. Или да те простреля и да те остави за храна на дивите зверове. Мислех, че случката с Потър те е научила на повече разум. Нима трябва да те вържа с верига за леглото ни, за да съм сигурен, че ще бъдеш в безопасност?

— Няма да посмееш да го направиш — успя да изрече през стиснати зъби Кейт, изпълнена с дълбоко възмущение.

— Ще посмея, щом се налага да те защитя. Почина ли си достатъчно, можем ли да тръгваме?

— Ще се справя — отвърна тя, като повдигна гордо брадичката си.

Пристигнаха в имението Маккензи късно след обяд Робин се почуди дали да не се върне обратно в селото на аборигените още същия ден, но после реши да изчака до сутринта. Искаше му се да се убеди, че Кейт ще се чувства добре след това дълго пътуване. Мод бе много радостна от завръщането им и веднага отведе Кейт в спалнята, като й обеща топла баня. Лизи не изглеждаше чак толкова очарована от пристигането на Кейт, в погледа й се четеше нещо средно между завист и омраза.

След като Кейт и Мод се качиха горе, тя се обърна към Робин и каза:

— Мод ми съобщи, че жена ти е бременна.

— Да — отвърна разсеяно Робин, мислите му бяха заети със съвсем различни неща и почти не чуваше какво му говори Лизи.

— Сигурен ли си, че детето е твое? Мистър Потър бе доста чест гост тук, след като ти замина за Батърст.

Робин едва се въздържа да не зашлеви тази никаквица.

— Имаш прекалено остър език, Лизи. Ако не си гледаш работата, ще ти намеря друго място. И можеш да бъдеш сигурна, че там съвсем няма да ти е толкова леко. Обичам жена си и напълно й вярвам. Можеш да прехвърлиш вниманието си другаде, аз си имам достатъчно неприятности затова, че се опитах на помогна на един човек.

— За Серина Линч ли говориш — веднага се досети тя.

— А ти откъде знаеш за Серина?

— Мълвата се разнася бързо. Тя е ходила в Парамата и е разказала на всеки, който се е съгласил да я слуша, че очаква дете от теб. Вярно ли е?

— Не е твоя работа. Няма защо да се заслушваш в клюките. Задължението ти е да прислужваш на Кейт и да си затваряш устата. Освен ако не искаш да ти намеря друго място.

— Н… не, работата тук ми харесва — убедително каза тя и побърза да се отдалечи, защото усети, че може да си навлече по-голяма беда. И без това вече бе направила една глупост, като се опита да прелъсти Робин, като в резултат си бе спечелила единствено омразата му. Бе достатъчно разумна, за да разбере, че трябва да се оттегли и да опита с някой друг.

— Щом като искаш да работиш за нас, тогава започни да си приготвяш нещата. Двамата с Кейт заминаваме скоро за Батърст и ще имаме нужда от добри слуги за къщата. Ако работата те задоволява, можеш да дойдеш с нас. В противен случай ще те преместя другаде.

— Батърст — възкликна учудено Лизи.

— Да, ще взема и Мод, ако иска да дойде с нас.

— Къде да отида — попита Мод, която току-що бе влязла в стаята.

— Двамата с Кейт ще се установим в Батърст. Построил съм голяма къща там и искам да отгледам децата си върху собствената си земя. Ще имаме нужда от готвачка и много бихме искали да дойдеш с нас.

Мод явно не се зарадва на новината, погледна го смутено и не знаеше какво да каже. Ако напусне Парамата, това би означавало да напусне и Рой Пенрод.

— Аз… не че не съм ви благодарна, Робин, просто… тук се сближих с един господин и имам основания да вярвам, че и той ме харесва. Ако си тръгна оттук, може да не го видя никога повече.

— За Рой Пенрод ли става дума — попита Робин, който бе забелязал, че между двамата има връзка, с която се обясняваха и честите посещения на Рой в имението Маккензи напоследък.

— Да, той е добър човек, може би аз съвсем не го заслужавам, но аз…