По-късно същата нощ Кейт и Робин с радост коментираха всичко, което се бе случило през този ден. Големия Джон бе получил възможност да започне нов живот, Лизи бе така очарована от гиганта, че едва ли щеше да се намесва повече в живота им, а Серина вече си имаше съпруг, който я обожаваше, и от когото очакваше дете, така че той щеше да се справя по-нататък с хитрите й номера.
— Нещата като че ли се пооправиха, любов моя — отбеляза с радост Робин. — Имам съпруга, която обичам повече от собствения си живот, само след няколко месеца ще се роди детето ни. Само преди година въобще не смеех да мисля, че на този свят ми е отредено дори и малко щастие. Може да ти изглежда смешно, но никога не съм си представял, и никога не съм и помислял, че ще се оженя за толкова упорита жена, която ще превърне за известно време живота ми в истински ад. Но само докато успея да я опитомя и да я превърна в нежно, влюбено коте.
— Влюбено коте — повтори ужасено Кейт. — Нима някога съм ти приличала на такова, Робин Флетчър?
— Да, винаги, когато те докосна ето така с ръка, Катрин Моли Маккензи — каза Робин и ръката му се плъзна под нощницата й и погали нежно гърдите й. В същото време другата му ръка се мушна отдолу и пръстите му проникнаха с лекота навътре в нея, докато очите й широко се отвориха.
— Ох…
— А също и когато направя така — продължи Робин, като измъкна нощницата през главата й и я захвърли настрани, като заедно с това я целуваше нежно по гърдите. После я придърпа силно към себе си, като докосваше с топлите си длани всяко кътче от тялото й.
Усмихна се, когато от устните й се отрони звук, който много приличаше на щастливо мъркане на коте.
— Не успях да те попитам, радваш ли се, че ще имаш бебе?
— Да, мисля, че децата ще направят брака ни още по-щастлив и пълноценен. А ти щастлив ли си от това?
— Направо съм луд от щастие.
— Тогава ме накарай да мъркам като смирено щастливо коте.
— О, Кейт, твоето мъркане е най-прекрасната музика за ушите ми. Обичах начина, по който ме мразеше, но съм сигурен, че ще бъда още по-щастлив с любовта ти.
— По дяволите, Деър, как си могъл да издържиш всичко това, и то два пъти — попита Робин, като нервно прекара пръстите си през гъстата си коса. Един жест, който издаваше голямата му тревога и напрежението му.
— Не съм бил при Кейси, когато се появи Брендън, но не се отделих от нея по време на раждането на Луси. И ти си първият, на който съобщавам, че ще бъда до нея и при раждането на третото ни дете, което очакваме. Но това вече ще бъде последното, твърдо сме решили. Не съм се оженил за Кейси, за да я превръщам в плодоносна кобила.
Деър и Кейси бяха пристигнали в Батърст, за да помогнат на Кейт и Робин при раждането на детето им. Кейси в момента беше при Кейт, която бе започнала да ражда, след като през цялата нощ не бе мигнала от силните болки. Изгониха децата навън да си играят, а Деър се опитваше да успокоява Робин. Тъй като в момента д-р Проктър бе пристигнал временно да практикува в Батърст, Кейт можеше да разчита на най-квалифицирана лекарска помощ. Но независимо от това, Робин крачеше нервно напред-назад из кухнята, където двамата с Деър бяха прекарали почти цялата нощ.
— Три деца — с ужас повтори Робин. — Що се отнася до мен, това ще бъде нашето единствено дете. Никога не бих подложил Кейт отново на такива мъки.
— Предполагам, че Кейт ще има различно мнение по въпроса — усмихна се Деър.
Внезапно до ушите им достигна силен писък, който идваше от горния етаж.
— По дяволите, тя умира! Искам веднага да отида при нея!
И без да обръща внимание на усмивката и на протестите на Деър, той се втурна нагоре по стълбите.
Робин бе прекарал часове наред край леглото на Кейт през последната нощ, държеше ръката й, говореше й нещо успокоително. Искаше му се да поеме част от болката, но това бе невъзможно. Колкото повече време минаваше, толкова по-неспокоен и притеснен ставаше, въпреки уверенията на д-р Проктър, че всичко върви нормално. За нещастие Робин просто не можеше да издържа да гледа как Кейт се измъчва от болка, затова д-р Проктър и Кейси решиха, че за Кейт ще е много по-добре, ако Робин не се върти около нея и не я притеснява с тревогата и нетърпението си. Най-накрая Кейси го изпрати долу в кухнята при Деър.
Робин отвори със замах вратата на спалнята и веднага насочи погледа си към леглото, където Кейт лежеше съвсем бледа и неподвижна.
— Господи, тя е мъртва.
— Кейт е добре — увери го Кейси, като се приближи бързо към него. — Имаш прекрасна дъщеря. Моля те имай търпение още няколко минути, докато я изкъпя, за да можеш да я видиш добре.
Читать дальше