Кони Мейсън - Нежно изкушение (Дива любов)

Робин внимателно наблюдаваше как откритостта и приятелството изчезнаха от изражението на лицето на Кейт и бяха заменени първо със страх, а после с отвращение. Това го накара да се замисли за братовчедката й Мърси. Мърси беше студена, пресметлива, манипулативна и лукава. В същото време бе една красива жена, точно като Катрин Маккензи. Серина Линч поне не го гледаше отвисоко и не го смяташе за някакво по-низше същество.

Кейт стана мълчалива, мислите й се въртяха около предстоящия й живот сред затворници. Естествено, тя знаеше, че Ню Саут Уейлс е наказателна колония, но съвсем не бе предполагала, че ще трябва всеки ден да се среща със затворници и че те ще имат такава важна роля в живота й. Особено я разстройваше фактът, че бе сбъркала Робин Флетчър с един толкова високопоставен гражданин като Деър Пенрод. Бе потънала в нерадостните си размишления, когато изведнъж от шубраците изскочи едно дребно кенгуру и я стресна. Изписка уплашено и несъзнателно се притисна към Робин. Той се усмихна. Тази случка явно подобри настроението му.

— Това е само едно дребно кенгуру, Кейт, те се срещат често тук, из шубраците и са абсолютно безвредни.

Кейт се изчерви, засрамена от неосведомеността си, а и от внезапното усещане за приятна топлина, която се придаваше от тялото на Робин към нейното в резултат на допира между тях. Тя отскочи, изумена от своето собствено усещане спрямо един мъж, когото едва познаваше. Човек, който може би е убиец… или нещо по-лошо.

— Името ми е Катрин — високомерно отвърна тя.

Дълбоко възмутена от фамилиарниченето на Робин, Кейт се закле специално да разговаря за това с Деър Пенрод, бившия съпруг на братовчедка й Мърси.

— Повече ми харесва Кейт — бодро декларира Робин.

Дали съзнателно не я предизвикаше? Кейт трудно можеше да прецени, затова стисна зъби и зарея поглед напред, като се опитваше да не му обръща никакво внимание. Но това въобще не й се отдаваше, въпреки че положи огромни усилия. Усещаше натрапчиво мъжкото му присъствие и бе буквално вбесена от странното привличане, което не можеше да си позволи спрямо човек, когото бе длъжна да ненавижда. Като се опитваше да прикрие объркаността на чувствата си, тя се обърна, за да погледне как е баща й.

— Добре ли се чувства? — попита Робин с явна загриженост.

— Дреме — отвърна Кейт с дрезгав глас. — Напоследък почти непрекъснато е в това състояние. Ужасно се тревожа за него — тъмна сянка покри лицето й.

— Можем да спрем в Парамата, ако искате. Там ще го заведем при доктор Проктър да го прегледа.

Очите на Кейт светнаха.

— О да, разбира се. Лекарят на кораба ми каза, че не може нищо да направи за него, че татко, че то… — гласът й се задави в ридания, — че сърцето му е отслабнало. Той не ми даде почти никакви надежди.

Гласът й трепереше, беше съвсем ясно какво изпитва. Опитвайки се да я успокои, Робин постави едрата си лапа върху свитите й в юмруци ръце. Кейт веднага се стегна, чувствайки отново как топлината от ръцете му прониква дълбоко в нея. Робин погрешно прецени реакцията й като неприязън и бързо се отдръпна, като насочи вниманието си към пътя, който правеше завой през гората.

Последва неловка тишина, която продължи докато Робин спря колата близо до реката Хокесбъри, течаща успоредно на пътя.

— Защо спираме?

— Не сте ли гладна? Тук е много подходящо място човек да спре и да похапне.

Робин скочи на земята, след това протегна ръце и смъкна Кейт, преди тя да успее да протестира. Ръцете му се плъзнаха по тънката талия и сякаш се задържаха там малко по-дълго от необходимото, след това той с нежелание я пусна и се обърна назад.

— Погрижете се за баща си, докато приготвя храната — грубо каза той.

Кейт коленичи до Уилям и му помогна да седне в леглото си. Това явно бе прекалено голямо усилие за него и той веднага се отпусна назад. После с мъка си пое дъх и каза:

— Този Робин Флетчър май наистина си го бива.

— Той е затворник, татко — Кейт специално подчерта думата затворник. — Един господ знае какви ужасни престъпления е извършил.

Уилям също изглеждаше изумен от съобщението на Кейт. Той бе дрямал в колата почти през цялото време и не бе чул разговора й с Робин.

— Щом Деър Пенрод е изпратил този човек, това е достатъчна гаранция за мен — заяви Уилям.

— Прекалено си доверчив, татко — противопостави се Кейт. — Това е една дива страна с доста странни взаимоотношения и Деър Пенрод… — тя внезапно млъкна, защото Робин влезе в колата.