Кони Мейсън: Нежно изкушение (Дива любов)

Дълбоко в себе си той беше убеден, че ще бъде истински късмет, ако Уилям Маккензи оживее, докато пристигнат до фермата.

— Внимавайте, моля ви — нервно го предупреди Кейт, докато той носеше Уилям надолу по стълбите, а после го настани в едната част на товарната кола, която щеше да му служи за легло. Робин го уви отвсякъде с одеялата, които благоразумно бе взел със себе си, така че да не се измъчва много от неравния път до фермата.

После отиде да провери какво става с багажа им, а когато се върна обратно, Кейт вече бе седнала вътре в колата до леглото на баща си.

— Ще ви бъде много по-удобно тук, горе на мястото до мен, мис Маккензи, — посъветва я Робин. — Пък и зад баща ви мислех да подредя денковете.

В първия момент Кейт бе готова да се противопостави, но след като докараха багажа се убеди, че Робин е прав. Прошепна няколко успокоителни думи на баща си и се качи на мястото до Робин. След това натоварената кола се заклати и рязко потегли. Кейт залитна и рязко се вкопчи в седалката. После разтревожено погледна назад, където сред денковете лежеше баща й.

— Съжалявам, мис Маккензи, но тези млади бикове не са много грациозни.

— Нямате ли коне тук, в Ню Саут Уейлс? — сухо отбеляза Кейт, без да има представа, че е съвсем близо до истината.

— Съвсем малко — призна Робин. — Биволите са много по-практични. Само някои от най-богатите фермери имат коне, и разбира се, губернаторът Маккери.

— А чичо Тед не притежаваше ли коне?

— Във фермата Маккензи има два отлични коня, но аз реших да не ги впрягам в товарната кола, защото и биволите биха могли да свършат тази работа.

Те завиха по „Джордж стрийт“ и Кейт с ужас се взря в бесилката и платформата за публичен бой с камшик, които се открояваха в центъра на площада.

— Все… все още ли се използват тези неща?

— Понякога — призна Робин. — Тук затворниците са три пъти повече от обикновените заселници. Но губернаторът Маккери направи наистина чудеса след пристигането си през 1809 г. Първото му решение бе да се разпусне наказателния корпус, както и да се премахне практиката ромът да бъде основна разменна стока срещу други продукти.

Той посочи новопостроената сграда наблизо.

— Това е новата болница. А зад ъгъла ще бъде църквата. Все още не е готова, но строежът бързо напредва, там работят затворници. Говори се, че Маккери има намерение да назначи някой бивш затворник дори за магистрат. Привилегированите в момента и тези, които наричаме „чисто мерино“ вече подготвят протеста си, но ми се струва, че Маккери все пак ще постигне своето. „Чистите мерина“ смятат, че бившите затворници трябва да си останат завинаги една по-низша класа.

— Ако бяха първокласни граждани, нямаше да са затворници и да бъдат транспортирани като добитък на чужд остров — сряза го Кейт с високомерен глас.

Робин я погледна с присвити очи, но не каза нищо повече. Реши да остави този въпрос за по-късно, когато я опознае по-добре. Странно, тя съвсем не му приличаше на сноб, но все пак би трябвало да очаква такава реакция от нейна страна. И Тед, и Мърси Маккензи бяха представители на т.нар. „чисти мерина“, на привилегированите, така че защо братът на Тед и племенницата му да бъдат различни?

— Ще купуваме ли нещо? — попита Кейт, като видя, че Робин спира пред малка къща в центъра на града.

— Ще взема назаем още няколко одеяла и възглавници, за да пътува баща ви по-удобно.

— Кой живее тук?

— Къщата е на Кейси, съпругата на Деър Пенрод. Наследи я от първия си съпруг. Бях отседнал тук, докато чаках пристигането на „Садърн стар“.

— Значи Деър Пенрод се е оженил повторно — полюбопитства Кейт. — Чичо Тед често говореше за него. Те обичаха ли се много с Мърси? Сигурно смъртта й направо го е съсипала, както и горкия чичо Тед. Учудвам се, че се е оженил повторно толкова скоро.

Робин избягна погледа й — не му се искаше да й казва какво всъщност представляваше Мърси, нито пък защо всъщност Деър се ожени за нея, след като бе влюбен в Кейси, единствено в Кейси.

Кейт остана в колата при баща си, докато Робин влезе в къщата за завивките. Забави се доста време и когато се появи на вратата, в едната си ръка държеше кошница, а под другата бе стиснал едно одеяло и възглавница.

— Помислих си, че може да огладнеете по пътя — поясни, докато наместваше кошницата на седалката помежду им. След това постави възглавницата под главата на Уилям, а одеялото подпъхна под тялото му, за да не му убиват дъските на колата по време на пътуването.