Кони Мейсън: Нежно изкушение (Дива любов)

— Надявам се, че не след дълго ще имам своя собствена ферма — отвърна Робин. Гласът му издаваше страданието и болката, които изпитваше. Бяха му отнели всичко, което някога е притежавал. Такова бе решението на военния губернатор Джонсън, който замени отстранения губернатор Блай.

— И може би съпруга? — подразни го Кейси.

Робин се вгледа внимателно в красивото й лице, извърнато към него. Серина беше красива, но не можеше и да се сравнява с това прекрасно излъчване, което притежаваше Кейси.

— Може би — отвърна неуверено той.

Внезапно в стаята като ураган влетя Брендън Пенрод. Човек трудно би могъл да открие в него нещо от нежността и финеса на Кейси. Кротка и изтънчена, Луси Пенрод бе пълната противоположност на буйния си брат.

Робин беше любимец на децата, така че те не го пуснаха да си тръгне веднага. Когато успя да се измъкне от тях, той бе изпълнен с надежда, че един ден ще намери жена, с която да сподели поне една десета от щастието, преживявано от Деър и Кейси.

Когато „Садърн стар“ акостира на пристанището в Сидни след няколко дни, Робин беше вече на кея и очакваше пасажерите. Беше типичен пролетен ден, топъл, с лек ветрец.

Облечен в незакопчана догоре дебела риза, панталони от молескин и шапка с широка периферия, Робин внимателно се вглеждаше в пътниците, които слизаха от кораба и минаваха покрай него. Те не бяха много. Няколко мъже, най-вероятно дошли с цел търговия, три-четири семейства с деца, съвсем малко двойки — съпруг и съпруга, всичките съвсем млади, и както винаги, нови затворници. Тези окаяни същества, зле облечени и бледи, изглеждаха замаяни и болни, докато ги пробутваха да излязат от кораба и да стъпят на кея. Робин потрепера при спомена за острото чувство на безпомощност, което бе изпитал, когато кракът му за първи път стъпи в Ню Саут Уейлс.

Потокът от пътници почти секна и Робин смръщи лице, недоумявайки какво може да се е случило със семейство Маккензи. Според писмото, което Деър бе получил преди няколко седмици, семейство Маккензи би трябвало да се намира на борда на „Садърн стар“. Дали не са решили да вземат друг кораб? Робин бе изпълнен с недоумение. Различни предположения отвлякоха вниманието му, но само след миг той забеляза красивата и сякаш малко объркана млада жена, която се появи на стълбите.

Тя бе висока и стройна, няколко непокорни кичури се бяха измъкнали от прихванатата й с тънко шалче назад коса и свободно се развяваха покрай забележителното й закръглено лице. Здраво стиснала перилото на стълбата, жената започна да слиза надолу, без да има ни най-малка представа колко привлекателна гледка бе за околните — вятърът бе прилепил дрехите плътно до тялото й и отделните му части ясно се очертаваха. Робин с удоволствие проследи дългите стройни крака и едрите й гърди, които се очертаха още по-ясно, когато тя вдигна ръце, за да прикрие очите си от ярко светещото слънце.

Катрин Маккензи оглеждаше неспокойно кея. Тед Маккензи им бе казал толкова добри думи за Деър Пенрод, бедния съпруг на Мърси, и Кейт се надяваше, че той навреме е получил писмото, в което му съобщаваха за смъртта на Тед и за намеренията си да пристигнат в Ню Саут Уейлс с кораба „Садърн стар“. След като баща й бе така тежко болен, много по-лесно щеше да се справи с всичко, ако някой бе дошъл да ги посрещне.

Истинско чудо бе, че Уилям Маккензи бе все още жив, макар че състоянието му съвсем не бе добро. Останал само кожа и кости и крайно изтощен, Уилям сякаш с последни сили се бе вкопчил в живота. Като че не искаше да умре, преди да види, че бъдещето на любимата му дъщеря е уредено. Страхът, че Кейт може да остане сама и беззащитна на остров, населяван предимно от затворници, като че ли даваше сили на Уилям да продължава да живее, въпреки че това му костваше изключителни мъки и страдания.

Кейт огледа внимателно кея, след това погледът й се спря върху високия, с просветляла коса мъж, който гледаше към кораба. Той бе наклонил леко глава, което откриваше живото му лице с чудесен загар на кожата. С широки рамене и тесен ханш, мъжът стоеше с разкрачени крака и кръстосани отпред ръце. Кейт се почуди дали това не е Деър Пенрод, съпругът на мъртвата й братовчедка, и извика името му, като размахваше отчаяно ръка. Но вятърът сякаш отнесе думите от устата й и ги отвя встрани, преди човекът долу да успее да ги чуе.

Робин тръгна към кораба. Кейт спря, огледа го по-внимателно и откри, че наистина е привлекателен. Той уверено се отправи нагоре с пъргава стъпка, която издаваше добра тренировка с физически натоварвания. Тенът и ясно очертаните мускули също подсказваха, че тежката работа не му е чужда. Кейт отново се замисли дали това би могъл да е Деър Пенрод. Почти веднага й хрумна и друг въпрос. Дали се е оженил повторно? Тя не си спомняше да е виждала някога толкова интригуващ мъж като странника, който крачеше към нея по стълбите.