Кони Мейсън: Нежно изкушение (Дива любов)

— Извинявай, че ти създавам толкова грижи, синко — извини се Уилям.

— В Парамата има ли лекар? — разтревожено запита Кейт. — Ако няма, може би е по-добре да се консултираме с някой лекар в Сидни, преди да продължим пътуването.

— Вече имаме — отвърна Робин. — Пътят до там също е добър, благодарение на усилията на губернатора Маккери, който разпореди да се използва трудът на затворниците за построяване на пътища и на обществени сгради.

— Никой лекар не може да ме излекува, Кейт — каза меко Уилям. Робин почувства по гласа му, че Уилям се е примирил със съдбата си и с мълчанието си изрази съгласие с него. Кейт, обаче, яростно възрази:

— Не искам да слушам такива приказки, татко! Ти ще бъдеш на крака съвсем скоро.

Колата се движеше бавно напред и скоро Сидни остана зад гърба им. Кейт с удивление гледаше гъстите, почти непристъпни девствени гори, които се простираха на огромни площи от двете страни на пътя. Сред дърветата имаше десетки различни видове — едни величествено се открояваха нагоре, други се губеха между тях. Веднага се виждаше, че някои от дърветата са много стари, те бяха около четирийсет фута високи, а листата им, тънки и източени, почти като листата на върба, бяха толкова редки, че земята под тях бе покрита с буйна зелена трева. Когато за пръв път чу пронизителния писък на кукабарата, Кейт подскочи от страх и изненада. Но скоро бе така очарована от прекрасните диви цветя, които можеха да се видят от двете страни на пътя, че престана да обръща внимание на странните звуци.

— Никога не съм виждала подобно нещо — каза Кейт, а тъмносините й очи блестяха от възхищение.

— Няма друго такова кътче на света — съгласи се Робин.

— Разкажете ми за фермата Маккензи — настоя Кейт, нетърпелива да научи бързо всичко за своя нов дом. — Вие наблизо ли живеете?

— Смятах, че сте се досетили. Аз съм с разрешение за преждевременно освобождаване.

Кейт бе обзета от ужасно подозрение.

— Какво означава това?

— Получилият разрешение за преждевременно освобождаване има право да работи където пожелае — поясни Робин, без да обръща внимание на Кейт, която бързо се отмести в другия край на седалката, а лицето й бе станало бяло като платно.

— Господи, вие сте затворник! — извика тя и притисна с ръка врата си сякаш очакваше, че Робин всеки момент ще я нападне и ще се опита да я удуши. — Деър Пенрод да не е полудял да позволи на такъв човек да пътува до Сидни сам?

— На такъв човек? — повтори Робин като повдигна светлите си вежди и на челото му се образуваха няколко бръчки. — Съжалявам, ако присъствието ми ви обижда, но явно Деър ми има достатъчно доверие и е убеден, че ще успея да ви отведа до фермата Маккензи живи и здрави. Той дори ми е поверил и ръководството на вашата ферма, докато Тед отсъстваше, и сега ще се уверите, че всичко е в идеален ред.

Красивите му черти сякаш се стопиха и лицето му доби каменен вид, сините му очи се свиха и потъмняха и той хвърли на Кейт свиреп поглед, сякаш искаше да й покаже, че може да бъде и жесток, ако поиска това. Кейт изпита истински ужас. Тя бе тук, сама, сред тази пустош, с болен баща и трябваше да разчита единствено на благоразположението на един покварен затворник. Всички знаеха, че тук се изпраща принудително изметът и утайката на обществото, престъпници, извършили толкова ужасни престъпления, че дори не бе прието да се говори за тях. Робин Флетчър може би е убиец, или пък е изнасилил някого. Кейт настръхна и се разтрепери само при мисълта за всички възможни престъпления, които може да са негово дело.

— Надявам се, че Деър Пенрод знае какво прави — промърмори тя, но тонът й издаваше, че съвсем не е убедена в това. — Колко… колко още затворници има във фермата Маккензи?

— Четирийсет — отвърна Робин, като едва сдържаше гнева си. — Ръководя фермата от две години, веднага след като Деър се премести на своята земя и нямаше възможност да се грижи за нея. Тъй като притежавам документ за преждевременно освобождаване, имам право да работя където поискам. Преди да се преместя във фермата Маккензи, работех за Рой Пенрод, бащата на Деър. След като вие вече пристигнахте и ще си поемете ръководството на фермата, аз ще се върна обратно при него, така че няма защо да се безпокоите за мен.

— Четирийсет затворници! — Кейт преглътна с усилие. Просто ума й не можеше да го побере, как по дяволите, би могло да се очаква от нея да контролира всички тези асоциални типове. Толкова груби, порочни, жестоки и нецивилизовани хора, че Англия дори бе принудена да ги изхвърли от своята територия. И Робин Флетчър бе един от тях!