Кони Мейсън: Нежно изкушение (Дива любов)

Кейт се измъкна на пръсти от малката задушна каюта и с бавна несигурна крачка се насочи към горната палуба. Тя се взираше разсеяно в черните бушуващи води, а по бузите й се стичаха сълзи. Ако баща й умреше сега, ще трябва сама да се справи с ръководството на фермата Маккензи, размишляваше с тъга. Естествено, винаги би могла да се върне в Англия и да живее с леля си Еудора, но тази мисъл й носеше малко успокоение. Възрастната й леля няма да се спре, докато не й намери подходящ съпруг и не я омъжи за него. Това бе за нея толкова ужасно, че я накара да реши по-твърдо от всякога да си остане стара мома и да продължи за Ню Саут Уейлс с или без баща си.

След като братовчедка й Мърси Маккензи Пенрод почина от пневмония през 1809 г. в Ню Саут Уейлс, бедният й чичо Тед се завърна в Англия напълно разбит, нямаше нито сили, нито желание да се оправи след преждевременната смърт на любимата си дъщеря. Той почина наскоро от разрив на сърцето и остави процъфтяващата си овцевъдна ферма на брат си Уилям, бащата на Кейт и негов единствен жив родственик. Изпълнен с големи надежди, Уилям подготви пътуването заедно с дъщеря си до Австралия. Откъде можеше да предположи, че ще се разболее тежко само няколко седмици, след като напуснат Англия.

Дали пък целият род Маккензи не е прокълнат? Тази мисъл човъркаше съзнанието на Кейт. Първо майка й почина по време на грипна епидемия преди пет години. След това дойде трагедията с братовчедката Мърси, последвана от смъртта на Тед. А сега съществуваше реална опасност да загуби собствения си баща.

— Не! — извика Кейт и думите й, грабнати от вятъра, се понесоха над морето. — Няма да му разреша, няма!

Ню Саут Уейлс, Австралия, октомври 1812 г.

— Не ми казвай за кого да се женя, Деър, — остро възрази на приятеля си Робин.

— Правя го за твое добро — отвърна Деър, раздразнен от това, че Робин дори може да помисли, че ще му даде лош съвет. — Серина е красива жена, но не е за теб.

— Ти вече си взел единствената в цял Ню Саут Уейлс жена, която си заслужава, — вметна кисело Робин.

Деър Пенрод не се засегна от хапливата забележка на Робин Флетчър. Той знаеше за любовта на приятеля си към Кейси О’Кейн Пенрод, скъпоценната съпруга на Деър. Нито пък ревнуваше, защото човек трудно би могъл да намери по-добър приятел от Робин Флетчър. Робин бе рискувал свободата си и бе загубил всичко, придобито с много труд и пот, за да помогне на Кейси. Деър и баща му Рой вече няколко пъти бяха настоявали пред губернатора на провинцията Маккери за освобождаването на Робин, но дългоочакваното помилване все още се бавеше.

— Ако искаш да се ожениш за Серина заради парите й, вече ти казах веднъж и отново го потвърждавам — готов съм да ти дам колкото пари ти трябват.

— По дяволите, Деър, не ми трябват никакви подаяния. — Робин разсеяно разбърка светлокафявата си коса с мазолеста ръка, живите му сини очи също издаваха вълнението му. — Веднага щом получа помилване, ще се установя върху 30-те акра земя, които ми се полагат според закона, и ще се опитам да забравя за земята, която ми бе отнета, след като загубих свободата си. Парите на Серина ще ми помогнат да купя още земя и овце и да отглеждам различни култури.

Двамата бяха седнали в кабинета на комфортната нова къща, която Деър бе построил за Кейси, след като се завърнаха от Англия. С наследените от дядо си в Англия пари Деър бе закупил голямо парче земя в Хокесбъри Ривър и вече притежаваше просперираща овцеферма, ненадмината в цял Ню Саут Уейлс, по-добра дори от тази на баща му.

— Няма да споря с теб, Робин. Само помни, че съм готов да ти помогна с всичко, каквото мога — въздъхна Деър, като се взираше със сивите си очи в своя приятел.

Деър Пенрод бе с отлично телосложение и предизвикателно хубав. Робин имаше почти същия ръст, беше малко по-слаб, но мускулест, а кафеникавата му коса бе изпъстрена със светли кичури от знойното слънце. Живите му и интелигентни сини очи, които обикновено излъчваха топлота и лека насмешка, в момента изглеждаха съвсем сериозни. Силните мускули ясно се очертаваха по загорялото му тяло, по гърдите и гърба му, когато свиваше и отпускаше юмрук. Месеците тежък труд във въглищните мини го промениха изключително много — нямаше го вече веселякът, лекомисленият Робин Флетчър, на негово място се появи човек, който съзнаваше, че всички удоволствия в този живот са му отказани. Усмивката не се появяваше така лесно на лицето му, а в сините му очи можеше да се долови частица от болката и разочарованието, които животът му бе поднесъл.