Кони Мейсън - Викинг

— Вярвам, че го разкрих пред тебе.

— Ти ми показа своята страст. Това не е достатъчно, Торн.

— Достатъчно е — отсече той и я дръпна под себе си. — Дадох ти от себе си повече, отколкото съм давал на която и да било друга жена. Толкова дълго бях обсебен от тебе, че дори не си спомням кога не е било така. А сега ще те имам.

Той разтвори краката й и проникна в нея. Тя го обгръщаше плътно, извънредно плътно и той изстена от удоволствие.

— Защо си толкова упорит? — изпъшка Фиона, докато се движеше в ритъм с дългите му, силни тласъци.

— А ти защо трябва да искаш любов, когато така и така ме притежаваш? — отвърна Торн, но в следния миг умът му престана да действа и тялото започна да взема връх.

— Защото без любов това, което правим, няма никакъв смисъл — прошепна Фиона, докато той превръщаше страстта й във всепоглъщащ пламък.

Торн не я чу. Тялото му бе замряло в очакване на кулминацията му и след миг той изля семето си. Последният му тласък изпрати Фиона отвъд границата на усещанията.

Торн стана от леглото още на зазоряване. Фиона се събуди, когато го усети да се раздвижва. Не беше имала време да говори с него за Тайра и възнамеряваше да го стори сега, преди Улм отново да я е наранил.

— Торн, трябва да говоря с тебе за Тайра.

Той запали нова свещ и се надвеси над леглото.

— Мислех, че ще поспиш още. Не може ли този разговор да почака? Да не би тя да е направила нещо, което да те е ядосало? Между нас няма нищо. Тя беше моя любовница дълго преди да те доведа тук.

— Тайра не ме ядосала. Искам да я вземем с нас на Ман. Тя е твоя робиня, нали? Ти решаваш какво да правиш с нея.

Торн присви подозрително очи.

— Защо толкова си се загрижила за нея?

— Улм я е наранил сериозно. Без твоето покровителство тя ще стане плячка на мъже, които ще се отнасят зле с нея.

Торн сви рамене.

— Така правят викингите. Някои мъже са груби любовници. Тайра скоро ще се научи как да им се харесва.

Фиона се вбеси.

— Тайра е една беззащитна жена! Защо да я оставяш тук, за да я пребива Улм? Ти никога не си се държал грубо с мене. Не всички мъже са еднакви, дори викингите. Тя ти принадлежи. Ще оставиш ли други да се разпореждат с твоята собственост?

— Ти си моя собственост и те вземам със себе си — възрази Торн.

Глупак, помисли Фиона. В очите на бога те бяха съпруг и съпруга, не мъж и неговата робиня.

— Как да остана с мъж, който не ме обича?

— Точно както аз можах да се оженя за вещица, която открадна сърцето ми — и той й се усмихна шеговито. — Колко силно искаш да вземеш Тайра с нас на Ман?

— Ужасно. Тя и братовчед ти Арен се харесват.

— Значи това било. Много добре, Тайра може да дойде с нас.

Лицето на Фиона светна.

— О, Торн, благодаря ти!

— Ще го направя само ако доброволно останеш с мене.

— Като твоя съпруга ли?

Торн замълча и мълчанието му трая толкова дълго, че Фиона започна да се бои, че изобщо няма да получи отговор. Накрая той изрече:

— Да, ако го желаеш. Ще се оженим отново. Ти си моя, Фиона. Никой друг мъж няма да те има. Само като се сетя, че Роло те е притежавал, ми иде да го убия.

— Мъжете са странни създания — произнесе замислено Фиона. — Съмнявам се, че някога ще разбера извратената им природа. Предполагам, че няма нищо, с което да те убедя, че Роло никога не е лягал с мене, затова няма да се старая. Няма нужда да се женим повторно, защото никога не съм преставала да бъда твоя съпруга. Моята християнска религия не вярва в развода и не признава никакви изключения.

Торн отметна глава и се разсмя.

— Значи, постигнахме съгласие. Ти ще останеш в леглото ми, а аз ще се опитам да забравя, че си била любовница на Роло.

Фиона изсумтя възмутено, когато той изведнъж се изправи, без да обръща внимание на сърдития й протест.

— Трябва да вървя. Днес ще изпратим баща ми във Валхала. Всичко е готово. Трябва само да поднесем факела към дракара и да го отпратим в открито море. Той ще отиде във Валхала с всичките си притежания. На другия ден отплаваме към Ман. Цялата ми собственост е натоварена на петте ми дракара и всичко е приготвено за път. Ако не тръгнем сега, ще се наложи да стоим тук до другото лято, а предполагам, че не ти се иска да прекараш няколко месеца затворена в стаята ми.

— Ще бъда готова — каза Фиона. — Ще кажеш ли на Тайра?

— Да, когато минавам през залата.

И той тръгна да излиза.

— Торн!

Той спря и се обърна към нея.

— Какво?

— Ако пак ми споменеш за Роло, ще ти направя това, което направих и на него.