Кони Мейсън - Викинг

Земята, на която се бе установил Торн, беше плодородна и богата и дори да му липсваха военните набези, външно това не личеше. Понякога пътуваше до други страни с цел търговия, но рядко оставаше по-дълго време.

Размислите на Фиона бяха прекъснати, когато забеляза Торн да идва откъм плевнята. Тя тръгна насреща му.

— Рано си станала тази сутрин — каза той и я целуна въодушевено.

— Обичам това време от деня. Току-що нахраних Брет и го сложих пак да спи. Бран още не се е събудил. Ти свърши ли си работите?

Той й се усмихна широко.

— Готова ли си да се върнеш в леглото? Имаме ли време?

Тя му отправи съблазнителна усмивка.

— Винаги има време, но не и тази сутрин. Чака те изненада, викинг. И исках да те предупредя.

Усмивката му изчезна.

— Изненада ли? Знаеш, че не обичам изненадите.

— Тази ще ти хареса.

Торн пребледня.

— Имала си видение. Не мисля, че някога ще свикна с тази келтска част от тебе, която може да вижда разни неща.

— Ела на плажа с мене.

— Какво ти става, жено? Имаме работа… децата…

— Слугите могат да се погрижат за къщата. Няма да се бавим, обещавам.

— Как мога да ти откажа нещо, любов моя? Много добре, води ме където искаш.

Срещнаха новодошлите на гребена на хълма. Отначало Торн помисли, че убежището им е нападнато, и посегна към меча си, но твърде късно осъзна, че тази сутрин не го беше запасал. Впрочем, това му се случваше много рядко.

Бутна Фиона зад себе си, а после се поотпусна, оставайки все пак нащрек, когато забеляза, че в групата има жени и деца. Немалко се изненада, когато една от жените видя Фиона и я извика на висок глас. Фиона излезе иззад гърба му и хукна да я пресрещне.

Рика!

Торн се взря с растящо изумление в приближаващите хора и разпозна брат си и почти всички бойци, които бе оставил в родината. Затича се към Фиона и Рика, които стояха на пътеката, плътно прегърнати.

— Това ли е изненадата? — запита той.

— Да, не е ли чудесно?

Туролф се озова при брат си и двамата едва не паднаха на земята, докато силно се тупаха по гърбовете и си стискаха ръцете.

— Добре дошъл ли съм на твоя остров, братко? — запита Туролф.

— Дори нещо повече, Туролф. Какво те води насам?

— Идваме да се заселим тук — обясни Туролф. — Ерик Червения ни нападна два пъти след твоето заминаване, отведе добитъка и изгори къщите ни. Уморих се постоянно да се боря, за да пазя земята си. След всяко нападение Рика ми напомняше за плодородната земя отвъд морето, която й беше описвала Фиона, и казваше, че иска да се установи на място, където хората не ограбват съседите си. За мене Рика и близнаците са над всичко друго на света.

— Близнаци? Имаш близнаци? — запита Торн. — Ние с Фиона имаме двама чудесни сина.

Рика избута напред две усмихнати току-що проходили бебета.

— Казват се Улоф и Олга, ненадминати във всяка беля.

— Ще си играят с нашите деца — каза Торн. — Добре дошъл в моя дом, братко, Фиона не преувеличаваше, наистина на нашия остров има много земя и хората живеят спокойно. Утре вие с Рика можете да си изберете земята, където искате да се установите. Сега аз съм християнин — изрече той гордо, — но тук приемаме всякакви религии.

Денят беше незабравим. Говориха часове наред, разказваха си всичко преживяно. Едва когато се умориха и се оттеглиха в леглата си, Торн се обърна към Фиона и запита:

— Каква магия си направила, за да докараш тук Туролф и семейството му?

— Ти си единственият мъж, когото някога съм омагьосвала — пошегува се тя.

Обещай, че няма да омагьосваш никой друг освен мене.

Никой друг освен тебе, скъпи мой викинг. Завинаги.

© 1998 Кони Мейсън

© 2003 Славянка Мундрова-Неделчева, превод от английски

Connie Mason

Viking!, 1998

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Кони Мейсън. Викинг

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“, 2003

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13898]

Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00

Корабите на викингите, с носове, оформени като глави на дракони. — Б.пр.

Странстващ певец у древните северно европейски народи. — Б.пр.

Събрание на старейшините в скандинавските племена. — Б.пр.