Кони Мейсън: Викинг

Тя поклати глава, виолетовите й очи бяха широко отворени в ням въпрос, а челото — сбърчено в размисъл. Накрая рече:

— Нищо не си спомням. Като че ли съм отворила очи преди миг в прегръдките ти. Станало ли е нещо важно?

— Не, нищо важно.

Щом тя не си спомняше нищо, по-добре беше да не й казва. Да забрави за странното й поведение и думите, прозвучали почти като проклятие. За щастие, само той беше достатъчно близо до нея, за да ги чуе. Гарм и Туролф не разбраха за какво точно става дума.

Фиона се сгуши на гърдите му, увита в наметалото, и той я понесе през гората към къщата. Шумът от битката бе утихнал. Тела се търкаляха сред изпотъпканите посеви; някои бяха мъртви, други само ранени. Роло още лежеше там, където беше паднал, локва заледена кръв се бе събрала под вкочаненото му тяло. Онези от хората му, които бяха оцелели, се оттегляха, накуцвайки, към гората. Радостните победители вече празнуваха, отваряйки бъчвите с най-хубавата бира и вино на Роло.

Торн внесе Фиона в къщата. Рика и Тайра ги следваха, кършейки ръце с разтревожен вид. Торн остави Фиона на пейката до огнището и пъхна още няколко цепеници в огъня. Когато викна да донесат горещо вино, една робиня веднага се завтече.

След известно време топлината на огъня и горещото вино посвестиха Фиона. Тя свали коженото наметало, за да изсуши мокрите си дрехи на огъня.

— Може би има някои дрехи на Брита, с които да се преоблечеш — предположи Рика. — Да ида ли да проверя?

— Няма да нося нищо, което е било на Брита — заяви Фиона.

— Тя ще има нови одежди, достойни за кралица, когато получи възможност да се порови в дрехите, струпани на кораба ми, или в тези, които Роло държеше тук, в къщата.

Малко след това в залата влязоха Туролф, Гарм и Арен.

— Изпратихме мъртвите във Валхала — каза Гарм. — Аз ще откарам моите загинали воини у дома, за да ги изпратят семействата им както подобава.

— Фиона добре ли е? — запита Туролф.

— Ще се възстанови — отвърна Торн. — Смяташ ли да се върнеш в нашата къща?

— Ще придружа Рика и Гарм до Берген — каза Туролф. — Ще се върна, след като се оженим.

— Трябва да решим какво да правим със земите на Роло — каза Торн.

— Твои са, ако ги искаш — предложи Грам.

— Не. Мене ме чакат нови земи на остров Ман.

— Понеже граничат с имението на Туролф — изрече замислено Гарм, — трябва да останат на него. Смятай го като част от зестрата на Рика. Останалото сигурно е някъде в къщата.

— Ще го открием — увери го Туролф.

— Кажете ми, когато се приготвите за път, защото нямам търпение да се върна у дома. Гарда ще се безпокои, ако не се върна навреме.

Гарм се сбогува и Туролф тръгна с Рика да търсят ценностите й. Само Арен и Тайра останаха в залата с Фиона и Торн.

— А ти какво ще правиш, Арен? Ще останеш ли тук, или идваш с мене и Фиона да си търсиш късмета на Ман?

— Идвам на Ман — заяви Арен. — Нямам собствени земи и е чудесно, че имам възможност да стана земевладелец. Тайра също мисли така.

— Значи се разбрахме. Ще отплаваме веднага щом корабите ни бъдат снабдени с храна и екипаж. Повечето от моите хора нямат земя и искат да отплават заедно с мене и да си намерят земи. Тези, които имат семейства, ще се върнат по-късно да ги доведат, ако там им хареса.

— Всичко си е на мястото — възкликна щастливо Рика, когато влетя в залата заедно с Туролф. — Намерих си украшенията, дрехите и всичко, което донесох със себе си — беше прибрано в един сандък в стаята на Роло.

Изведнъж една робиня се осмели да коленичи пред Фиона.

— Господарке, моля те — каза тя плахо. — Ти ме помниш, аз съм Ерика. Миста е зле наранена и трябва да се лекува. Ще я прегледаш ли?

— Кой я е наранил? — попита Торн.

— Роло я преби, господарю. Всички ни заповяда да набият, но тя си изпати най-много. Тя дойде при тебе през онази нощ да ти каже къде да търсиш Фиона.

— Ще я прегледам — каза Фиона.

И се обърна към Торн.

— Ще пратиш ли някого до лагера на Гарм да донесе торбичката ми с билки?

— Аз ще отида — надигна се Торн от мястото си. — Имам да си взема някои неща оттам, преди Гарм да е тръгнал.

Фиона отново насочи вниманието си към робинята.

— Къде е Миста?

— Тук съм, господарке.

Една дребна, измъчена жена пристъпи към нея.

Фиона я погледна и пребледня, ужасена от сърцераздирателното състояние на жената. Дясната й ръка беше подута, бе станала двойно по-дебела от лявата. Явно е била счупена и оставена без никакви грижи. Костите не бяха заздравели добре и се беше получила инфекция. Лицето й беше цялото червено от треската, явно много я болеше.