Кони Мейсън - Викинг

Фиона го прегръщаше силно, с отчаяние, породено от страха. Ами ако го ранят в битката? Ако умре? Как ще живее без него? Потърси видение, но не успя. За какво й беше дарбата, ако не можеше да я използва, когато поиска? Измърка протестиращо, когато Торн я пусна да стъпи на земята и смъкна туниката й надолу.

— Време е да тръгваме — каза той, поглеждайки докъде се е качила луната на небето.

— Внимавай, Торн, моля те.

Той й се усмихна.

— Толкова много ли те е грижа за мене? Или си решила, че съм по-добър любовник от Роло?

— Дяволите да те вземат! Не знам защо изобщо ме е грижа — изфуча ядосано Фиона. — Ти си арогантен, надменен и ужасно твърдоглав. Може би ми е жал за човек, който има толкова малко ум в главата. Или просто изпитвам неприязън.

Той сграбчи раменете й и се взря във виолетовите дълбини на очите й.

— Истината, Фиона. Кажи ми истината. Интересува ли те какво ще стане с мене?

Тя си пое дъх.

— Да. Интересува ме. Съдено ни е да бъдем заедно, независимо дали вярваш в това или не. Ти си единственият мъж, който е… лягал с мене.

Щеше да каже „който ме е докосвал“, но нямаше да е вярно. Роло я бе докосвал и това беше отвратително преживяване.

Торн се намръщи.

— Не съм искал любовта ти. Няма да знам какво да правя с нея. Не знам защо, но това, че аз те интересувам, има значение за мене. Преди никога не съм искал да знам какво мисли някоя жена за мене, но поради някаква необяснима причина ми харесва да знам, че ти се интересуваш от мене.

Фиона му се усмихна блажено.

— Така ли?

— Наистина. Започва да ми харесва да съм омагьосан.

— Това означава ли, че вярваш, че никога не съм била любовница на Роло?

— Стига толкова, Фиона. Не ми задавай въпроси, чиито отговори не ми харесват. Все още те искам; това трябва да ти е достатъчно. Когато съм в тебе, нищо няма значение — само искам да те любя и да бъдеш моя. Мисълта да те притежава друг мъж ме подлудява и не мога да се контролирам.

— Ти ме обичаш, Торн — изрече снизходително Фиона. — Един ден, заклевам се, ще го признаеш. Бран каза, че този ден ще дойде, и предполагам, че трябва само да бъда малко по-търпелива. Върни се скоро при мене, господарю викинг.

Тя се надигна на пръсти и леко целуна устните му. После се обърна и хукна към залата.

Торн не се и опита да я спре. Докосна устните си с твърдата възглавничка на палеца и се усмихна.

— Предполагам, че се чувстваш доста добре сега.

Фиона трепна силно. Не допускаше, че Брита ще я чака да се върне в залата.

— Не знам за какво говориш — възрази Фиона.

— Ако не беше ти, сега Торн щеше да е мой годеник. Щяхме да се оженим много скоро.

— Ти се опита да го убиеш — изсъска Фиона.

— Беше грешка — натърти Брита. — Не съм имала намерение да го убивам. Бях му сърдита, защото се интересуваше толкова малко от мене и защото ме даде на брат си. Исках само малко да го разболея.

Фиона знаеше каква е работата, но реши да си държи езика зад зъбите, докато се намира в дома на Брита, и се закле, че няма да яде и пие нищо, което не е приготвила или поднесла със собствените си ръце. И да бъде нащрек. Никак не й се искаше да стои тук, но трябваше да се справи, докато Торн се върне да я вземе.

Много се радваше, че и Тайра е тук. Брита веднага беше намерила работа на робинята, но все пак беше чудесно да вижда приятелско лице сред тълпата непознати, Фиона си спомни с ужас как Роло я опипваше в същата тази къща. Но господ се бе показал милостив. Торн беше оцелял, а Роло беше станал немощен благодарение на познанията й за билките. Тя тръсна глава, сякаш да се отърве от неприятните мисли, и се съсредоточи в молитвите си.

Торн и отрядите на викингските ярлове пропълзяха пред гората до неприятелския лагер. Натъкнаха се на четирима стражи и ги обезвредиха бързо и чисто. Нашествениците спяха. Торн ги виждаше легнали на земята, увити в кожените си наметала, сложили оръжията близо до себе си. Броят им беше застрашителен, но Торн непоклатимо вярваше в силата на своите викингски бойци.

— Виждаш ли Туролф? — прошепна Роло, коленичил в мъха край Торн.

Той огледа внимателно лагера. Забеляза двама стражи, които обикаляха наоколо, но не видя брат си.

— Не. Много тъмно е, не виждам нищо зад огньовете.

— Може да са го отвели на някой от корабите си — предположи Роло.

— Да, може — допусна Торн. — Ще взема десет души и ще заобиколя откъм фиорда. Ако Туролф е на някой техен кораб, ще го открия. Ти и другите трябва да ме изчакате тук.