Кони Мейсън - Викинг

— Добре де, добре — съгласи се намусено Туролф.

— Остави съмненията. А Фиона да си гледа брат ти по живо, по здраво. Склонен съм да се съглася с преценката ти. Тя наистина е магьосница.

Направиха носилка и викингите тръгнаха бавно към дома на Роло. Бяха превързали раната на Торн, за да не кърви, но той беше толкова блед, че малцина вярваха, че ще понесе пътуването.

Фиона усети мига, когато Торн бе повален. Почувства как я пронизва остра болка, падна на колене с проточен вик, обгърна раменете си с ръце и се залюля напред-назад.

Тайра я видя и се втурна към нея.

— Фиона, какво става? Да не си болна?

И тя се опита да я изправи на крака.

Фиона отблъсна ръцете на момичето, продължавайки да се люлее напред-назад, а болката в нея не стихваше.

— Торн. Нещо се е случило с Торн. О, господи, той е мъртъв. — Тя вдигна обляното си в сълзи лице. — Не, не е мъртъв, но е много близо. Много близо.

— Няма откъде да знаеш — каза Тайра. — Седни. Ще ти донеса малко бира. Толкова си бледа, че ме плашиш.

Фиона позволи на Тайра да я изправи и да я настани на близката пейка. След това робинята отиде да потърси бира.

— Какво видя този път, магьоснице? — запита Брита с пренебрежителен тон.

— Има много ранени — каза Фиона, без да обръща внимание на сарказма на Брита. Посегна под пейката за сандъчето си с лекарства, което беше донесла от дракара на Торн, и въздъхна облекчено, намирайки го непокътнато. — Ще трябва отделна стая за Торн. Мога да лекувам другите в залата.

— За какво, в името на Один, ми говориш? — запита Брита. — Старата Матилда винаги е лекувала ранените ни; няма нужда да си даваш труд.

— Сама ще лекувам Торн, — настоя Фиона.

Брита се намръщи.

— Какво те кара да смяташ, че Торн е сред ранените?

Фиона потръпна и затвори очи.

— Знам го.

Брита бавно се дръпна с напрегнато и изплашено лице. Обърна се и избяга.

Докараха ранените на следващата сутрин. Фиона трепереше, но се владееше и изтича да ги посрещне. Погледна побелялото лице на Торн и разбра, че няма време за губене.

— Има приготвена стая за него — каза тя и отпрати носачите към една опразнена спалня. — Внимавайте.

— Не можеш да направиш нищо за него — намеси се рязко Туролф. — Не е помръднал и не е казал и една дума, откакто тръгнахме насам.

— Как можа да се случи това?! — обърна се Фиона към него. — Торн е отличен боец. Твърде сръчен, за да позволи да го изненадат.

— Никой не е безсмъртен — отвърна Туролф. — Торн ще умре със смъртта на воина, точно както би искал. Поразен в битка, с меч в едната ръка и боздуган в другата. Това е смърт, достойна за викинг.

Фиона се надигна на пръсти и изгледа сурово Туролф.

— Не говори така, сякаш вече го няма. Няма да го оставя да умре, чуваш ли ме? Погрижи се за другите ранени; аз ще гледам Торн.

И тя се обърна и тръгна след мъжете, които носеха носилката му.

Торн не издаде и звук, когато го положиха по корем. Фиона взе един нож и умело разряза подгизналите от кръв дрехи. Тайра донесе леген с гореща вода и чисти парцали. Фиона се порови из сандъчето с лекарства, намери вързопчето с билки и ги пусна във водата. Почака няколко минути, за да се накиснат добре, и започна да почиства и дезинфекцира раните на Торн с настройката.

— Няма да умреш, господарю викинг — прошепна му тя на ухото, докато отмиваше кръвта и мръсотията.

Потръпна смутено, когато натисна мястото около раната и от грозната дупка избликна гной.

Тя започна трескаво да изстисква гнойта и да почиства и дезинфекцира раната с различни билки. После поръси направо в нея семена от копър, за да ускори заздравяването. След ден-два, с божията воля, след като инфекцията отминеше, щеше да съшие краищата. А засега я покри с чисто платно, напоено с отвара от невен, и започна да се моли Торн да оздравее.

На следващия ден нямаше почти никаква промяна в състоянието на Торн. Беше загубил много кръв и Фиона реши, че му трябва нещо за възстановяване на загубата. Прати Тайра да набере бял равнец и му свари ободряващ чай. Започна да му го дава на малки глътки, докато той не изпи достатъчно според нея количество.

Когато го втресе, тя помоли да й донесат листа и кора от върба, за да изстиска от тях сок, който да намали треската и болките му.

След два дни се усети магическото действие на семената от копър и отварата от невен. Инфекцията си бе отишла като по чудо, раната беше цялата розова и чиста, Фиона грижливо заши зеещите краища. Сега Торн имаше още един белег, който да прибави към внушителната си колекция. Но макар че тя бе употребила всичките си знания и умения, той не идваше в съзнание.