Кони Мейсън - Викинг

Фиона сбърчи нос и извърна глава от отвратителната воня на горено перо.

— Събуди се, Фиона — подкани я Тайра.

Клепачите й потрепнаха.

— Какво стана?

— Припадна.

Фиона се намръщи, когато осъзна, че е настанена в леглото на Роло. Потръпна от отвращение.

— Защо съм тук?

— Брита каза да те донесат в стаята на Роло. После ме накара да изляза и повика старата Матилда да те прегледа.

— О, господи!

Фиона не можа да не изстене при мисълта, че старицата е опипвала тялото й.

След малко в стаята влезе Брита, а полите шумоляха около глезените й.

— Остави ни — нареди тя на Тайра. — Искам да говоря с Фиона насаме.

Тайра погледна към Фиона, видя я да кимва леко и нерешително излезе от стаята.

— Знаеш ли защо припадна? — запита рязко Брита.

— Да, ясно ми е — отвърна с равен глас Фиона.

— Чие е детето?

Нахалният въпрос остави Фиона без думи.

— Спала си и с Роло, и с Торн — предизвика я Брита. — Знам със сигурност, че Роло е спал редовно с тебе, докато беше тук. Слугите го потвърдиха, както и той самият. Питам се как ли ще приеме Торн тази новина, ако оживее.

Фиона се опита да стане, но падна безпомощно върху възглавниците, защото главата й се замая.

— Не ставай от леглото — нареди Брита. — Тайра ще се грижи за Торн, докато бъдеш в състояние да се върнеш при него.

Фиона нямаше избор. Беше твърде слаба и изтощена, за да стане от леглото. Отпусна се с въздишка и затвори очи. Като се наспи добре, ще може да се справи с коварните интриги на Брита. Тази жена се държеше твърде добре с нея, за да й вярва.

Торн отвори очи за светлината на деня. Твърде много го болеше, за да е във Валхала, затова предположи, че е още жив. Устата му беше суха като пясък, чувстваше отвратителен вкус. Видя Тайра, задрямала на пейката наблизо, и отвори уста, за да поиска бира. Успя да издаде само някакъв стон, който беше по-скоро животински, отколкото човешки. Това обаче беше достатъчно, за да събуди Тайра, която побърза към него и поднесе канче с бира към устните му, а той започна жадно да я гълта.

— Значи, оживя все пак — каза Брита, когато се вмъкна в стаята и се изправи до леглото му. — Стори ми се, че чух шум. Можеш да излезеш, Тайра, аз ще се справя тук. В края на краищата — пусна тя умелата лъжа, — вещите ми грижи върнаха Торн от ръба на смъртта.

— Но… — възрази Тайра.

— Върви — заповяда Брита и избута момичето от стаята. Когато Тайра се отдалечи, тя се приближи с мила усмивка към леглото на Торн.

— Слава на Один, че се събуди — изрече тя и отмахна един кичур коса от челото на болния. — Ужасно се безпокоях.

— Ти си се грижила за мене? — изрече Торн със слаб глас.

Умът му беше още замаян от боледуването, иначе щеше да се сети, че Брита не притежава никакви лечителски познания.

— Да — потвърди тя. — Аз единствена вярвах, че ще оцелееш. Туролф вече беше подготвил изпращането ти във Валхала. Какво мога да направя за тебе, Торн? Искам да измоля прошка за всички мъки, които ти причиних. Можеш ли да ми простиш?

Торн се намръщи. Не можеше да мисли ясно, нито пък можеше да повярва, че Брита е стояла при него през най-страшните му часове. Къде беше Фиона? Нима беше отказала да го лекува? Искаше му се да си спомни нещата по-ясно.

— Фиона — успя най-накрая да изпъшка той.

Усмивката на Брита стана рязка като бръснач.

— Тя е болна.

— Болна? Но… как? Защо?

— Носи детето на Роло — изрече триумфално Брита.

Торн помисли, че не е чул правилно. Брита каза, че Фиона носела детето на Роло?

— Не…

Той затвори очи и потъна в сън.

— О, да, Торн Безмилостни — изрече Брита с наслаждение. — Познавам те. Много си горд, за да приемеш детето на друг мъж. Какво ще правиш сега, надменен викингски боецо?

Смехът й се разнесе като отровен облак над спящия мъж.

Фиона се втурна в стаята на Торн минути след като Брита излезе оттам. Тайра й бе казала, че Торн се е събудил, и тя измъкна от леглото изтощеното си тяло, за да го види с очите си. За съжаление, когато дойде, той отново беше заспал. Но този път тя щеше да остане при него. Докато го чакаше отново да се събуди, донесе гореща вода, изми го и го обръсна. Когато свърши, се отпусна на пейката да си почине. След малко Торн отвори очи и веднага я видя.

— Какво правиш тук? — изхърка той с глас, ръждясал от продължителното мълчание.

Обвинителният му тон я стресна.

— Добре дошъл — каза тя нежно. — Ако не беше лечителското ми умение, отдавна щеше да пируваш във Валхала.

Торн изглеждаше доста объркан.