Кони Мейсън - Викинг

Една сутрин Фиона се изненада, когато отиде в стаята на Торн, за да смени превръзката му, и го намери прав до леглото да прави упражнения за краката.

— Не трябва да ставаш още — смъмри го тя.

Торн я изгледа унищожително.

— Не съм някой слабак. Няма да мине много време и ще започна да се упражнявам с меч и боздуган.

— Мъже — изфуча ядосано Фиона. — Не мислите ли за нищо друго освен за битки?

— Мислим и за други неща — каза Торн и я погледна предпазливо. — Вече би трябвало да си добре запозната с нуждите и желанията на мъжете.

— Да — съгласи се равнодушно Фиона, — ти ме научи добре, господарю викинг.

Погледът му се плъзна по ханша й и се спря на още плоския й корем.

— Как е бебето?

— Интересува ли те?

— Може и да е мое, нали?

— Да, със сигурност е твое — съгласи се Фиона зарадвана.

— Изглеждаш бледа. Храниш ли се добре? Брита притеснява ли те? Много си слаба за жена, която носи дете.

Фиона скри усмивката си. Торн можеше да говори каквото си иска. Но наистина се интересуваше от нея. Просто беше твърде упорит, за да го признае, и твърде горд, за да повярва, че Роло наистина не е спал с нея.

— Добре съм, само дето почти постоянно ми се гади. Колкото до Брита, гледам да не й позволявам да ме тревожи.

— За съжаление, ще трябва да поостанем тук. Аз още не съм в състояние да тръгна на дълго плаване, а и зимата наближава, така че няма да е разумно да потеглим сега. Точно сега никъде не можем да ходим. Туролф вероятно ще възстанови имението, но няма да иска да те вижда в къщата си.

— Сигурен ли си, че не можем да потеглим, преди да дойде зимата? Искам да родя детето си у дома.

— Трудно ще бъде да намеря хора, които да пожелаят да тръгнат на дълго плаване по това време на годината — каза Торн. — Вятърът може да ни отклони от курса. Може да се случи какво ли не. — Той стисна устни. — Може би трябва да помолиш Роло, ако той е склонен да рискува живота на детето си в пътуване по море.

Фиона побледня. Думите на Торн й подействаха като удар в корема. Тя притисна ръка към устата си и избяга. Успя да мине през залата, влезе в умивалнята и там избълва закуската си. Когато понечи да излезе, видя Торн да стои до нея и да й подава вода. Пое я с благодарност и няколко пъти изплакна устата си.

— Колко ще продължи това? — запита Торн.

— Кое? — отвърна с въпрос Фиона. — Все някога ще спре.

Тя се опита да мине покрай него, но той й препречи пътя.

— Къде отиваш?

— Там, където ти няма да бъдеш.

— Ела в стаята ми. — Той като че ли залитна и Фиона разбра, че не е толкова укрепнал, колкото искаше да се представя пред околните. — Искам да говоря с тебе.

— Ти каза повече, отколкото бих искала да чуя, но ще ти помогна да стигнеш до стаята си. Достатъчно дълго беше на крак като за първи ден. Облегни се на мене.

Торн прикри усмивката си.

— Още не можеш да поемеш тежестта ми на раменете си. Мога и сам да се справя.

И за да покаже, че силата му се е възвърнала, той я сграбчи за ръката и буквално я завлече в спалнята си.

— Щом съм тук, мога да сменя превръзката ти и да махна конците — каза Фиона сухо. — Свали си туниката.

Торн се подчини. Под дрехата нямаше нищо, нищо не прикриваше слабините му. Беше великолепен. Погледът й се плъзна по цялото му тяло, мощно въпреки раната и продължителната липса на физически упражнения. Талията му беше тясна като за такъв едър мъж, по мускулестите му бедра и прасци се очертаваха изпъкнали жили. Очите й се спряха на възбудената му мъжественост и веднага литнаха нагоре.

— Какво очакваше, като ме погледна така? — запита Торн, когато забеляза пламналите й бузи.

— Как е възможно? Само преди дни беше на косъм от смъртта.

— Жизнените ми сили са огромни. Или пък магията ти ми е помогнала.

И той посегна да я прегърне.

Фиона се дръпна.

— Не. Още не си достатъчно добре. Гърбът ти…

— Не се любя с гърба си. Искам те, Фиона. Нищо не се е променило. Нито това, че Роло може да е баща на детето ти, нито това, че ме излъга, като каза, че не си спала с него. Аз те притежавах пръв; нищо няма да промени това.

— Но аз не те искам, господарю викинг — заупорства Фиона. — Никога през живота си не съм лъгала. Обърни се, за да почистя раната ти.

Торн изруга през зъби и обърна гърба си към нея. Не трепна нито веднъж, докато Фиона внимателно изваждаше конците и покриваше раната с чиста превръзка.

— Вече можеш да облечеш туниката — нареди тя рязко.

Той се обърна и посегна към нея. Тя едва се измъкна от прегръдката му.