Кони Мейсън - Викинг

След като направи всичко, което й беше по силите, Фиона остави Тайра да бди над Торн и отиде в залата да види останалите ранени. Матилда, старица с ограничени лечителски умения, се беше погрижила за повечето от тях, но от нейните методи може би щеше да има повече вреда, отколкото полза. Фиона направи каквото можа, за да поправи щетите от действията на Матилда, и се върна при Торн, но беше толкова изтощена, че заспа, както си седеше на пейката до сламеника му.

Събуди се със силно трепване, когато в стаята влезе Туролф.

— Отивам заедно с Роло на алтинга — каза той, докато гледаше с тъга неподвижното лице на Торн.

— Поне изчакай Торн да се събуди — каза Фиона с едва доловима строгост в гласа.

— Няма изгледи да се събуди — отвърна Туролф. — Но ще се върна след алтинга, за да го изпратя както подобава към Валхала. Сигурно беше, че ще умре, още преди да напуснем бойното поле. Ти само удължаваш пътуването му към Валхала с твоите магии. — И той махна нетърпеливо с ръка. — Остави ме насаме с брат ми. Искам да се сбогувам с него.

Фиона изчака отвън, докато Туролф говореше нещо на Торн на родния си език. След малко той излезе, без да я погледне и без да й каже нито една дума.

След малко при болния влезе Брита и сбърчи нос при вида на кървавите превръзки, които Фиона току-що беше сменила.

— Ще оживее ли? — запита тя. — Туролф май не мисли така. Дори Роло смята, че Торн ще умре. Брат ми отиде с Туролф на алтинга. Ако не беше ти, сега старейшините на алтинга щяха да ме омъжат за Торн. А ето че Роло трябва да ми търси нов съпруг.

Фиона отвори уста, за да отговори както се полага, но се стресна от стона на Торн. Побърза към него с набърчено от тревога чело. Това беше първият звук, изтръгнал се от устата на ранения, откакто го бяха донесли.

— Чуваш ли ме, Торн? Време е да се събудиш.

— Само си губиш времето — каза Брита и царствено се отправи към вратата.

Изтощена, угрижена и ядосана от пренебрежителното поведение на Брита, Фиона загуби самообладание.

— Ти си една отмъстителна кучка, Брита. Не те е грижа за никого освен за тебе самата, а когато нещата не стават така, както ги искаш, прибягваш до коварство, за да си отмъстиш. Нямаш никаква съвест. Не те е грижа дали Торн ще оживее или ще умре.

— А тебе пък защо те е грижа? — подразни я Брита. — Торн те взе за робиня, а после те направи своя курва. Не го е грижа какво ще стане с тебе. Вече си му омръзнала. Всички знаят, че магията ти го държи вързан за тебе.

Лицето на Фиона почервеня от ярост, вените на челото й се издуха. Беше толкова ядосана, че цялата трепереше. Изведнъж стаята започна да се люлее пред очите й. Повдигаше й се неудържимо и тя бавно се свлече на пода.

Брита изгледа безстрастно неподвижната фигура на Фиона. После повика Тайра да се погрижи за господарката си.

— Тя има нужда от почивка — заяви Тайра, докато й вееше с престилката си. — В истинско легло. Преуморена е от усилията да спаси живота на Торн.

— Отнесете я в стаята на Роло — каза Брита и хвърли странен поглед към припадналата. Умът й работеше трескаво, докато премисляше различните възможни причини за припадъка. Ако подозренията й се окажеха верни, съзираше начин да използва положението на Фиона в своя полза. — Ще пратя Матилда да се погрижи за нея.

— Аз ще се погрижа за моята господарка — възрази упорито Тайра.

Не и се искаше онази мърлява старица да пипа Фиона.

— Не. Матилда разбира от тези неща. Ти остани при Фиона. Ще пратя хора да я отнесат в стаята на Роло.

Тайра беше принудена да излезе от стаята, докато старата знахарка преглеждаше Фиона. Тя знаеше, че господарката й не би позволила никой да я докосне, ако беше в съзнание, но сега бе изпаднала в блажено неведение относно краткия, но доста осезателен преглед на Матилда. Когато старицата си тръгна, Тайра я събуди, като размаха едно изгорено перо под носа й.

Брита повика Матилда в стаята си. Когато старата жена влезе вътре, Брита я изгледа въпросително.

— Носи дете — изрече с уверен тон Матилда.

— Сигурна ли си?

— Да. Утробата й расте.

— Можеш да си вървиш, Матилда — махна с ръка Брита.

Когато старицата си тръгна, младата жена остана замислена в стаята си. Питаше се чие ли е това дете. Фиона изобщо знае ли за него? Смяташе, че тъй като Фиона е била интимна и с Роло, и с Торн, не може да знае със сигурност кой е създал детето. Устата й се разкриви в грозна усмивка. Вече притежаваше сведения, които имаше намерение да използва както трябва.