Кони Мейсън - Викинг

— Брита каза, че си била много болна, за да се грижиш за мене. Накара ме да повярвам, че нейните познания са ми спасили живота.

— Значи си много объркан, ако й вярваш — навъси се Фиона. Изглежда ли ти на лечителка? До вчера дори не стъпваше тук, за да види какво става с тебе.

Истината в думите на Фиона го заслепи. Наистина беше много объркан, за да повярва, че Брита умее да лекува. Това, че беше жив, го дължеше единствено на Фиона и на огромните й познания за лекарствата. За какво друго го беше излъгала Брита?

— Мислиш ли, че ще можеш да хапнеш нещо? — запита Фиона и погледът й обгърна изтощеното му тяло. — Сипвах ти течности в устата, но не успях да ти дам почти никаква храна.

— Мога да изям и кон — каза Торн съвсем сериозно.

— Ще започнем със супа и хляб, да видим как ще се справиш — и тя се обърна, за да излезе.

— Фиона, почакай.

Тя се извърна в недоумение към него.

— Да?

Той изгледа внимателно лицето й, забеляза, че е бледа и измъчена.

— Брита каза, че си болна.

Фиона се изчерви и отмести поглед.

— Нищо ми няма.

Възнамеряваше да му каже за детето, но чак когато той си възвърне властта над сетивата си.

Погледът на Торн се плъзна по тялото й и се задържа на плоския й корем.

— Носиш ли дете?

Фиона замръзна. Какво му е казала Брита? Само тя можеше да узнае подобно нещо. И вирна предизвикателно брадичка.

— Да.

— Прав ли съм да смятам, че детето е от Роло?

Фиона рязко си пое дъх. Брита вече беше пръснала отровата си, помисли тя с огорчение. Как може Торн да вярва на лъжите й? Не заслужаваше никакъв отговор и тя нямаше да му отговори. Може би ако престанеше да му обръща внимание, той щеше да разбере колко глупаво постъпва.

— Сега се връщам с бульона — каза тя сухо.

— Няма ли да отговориш на въпроса ми? Чие дете носиш?

— Твоето.

— Лъже! — извика Брита, която влезе в стаята тъкмо навреме, за да чуе отговора на Фиона. — Тя беше курва на Роло. Детето е от брат ми. Самият той ми каза, че е спал с нея — няма да ме лъже.

Торн затвори очи, за да избяга от болката, която носеха думите на Брита. Разумът му вече беше достатъчно ясен, за да разсъди, че Фиона не е имала избор, но въпреки това го заболя. Бяха я дали на Роло против волята й и тя е трябвало да му служи в леглото. Това, от което наистина го болеше, бяха нейните лъжи. Защо продължаваше да отрича, че е била любовница на Роло? Макар да знаеше, че тя е приемала Роло в себе си, той още я искаше. Нито гордост, нито отвращение, нито гняв — нищо не беше отслабило нуждата му да я притежава. Наистина беше омагьосан. Щеше да трябва магия, дори по-силна от тази на Фиона, за да разкъса мрежата, която тя бе изплела около сърцето му.

— Лъжите на Брита са напоени с отрова — нападна я Фиона. — Вярвай й, ако искаш, господарю викинг, това вече не ме интересува. Само ми направи едно добро. Отведи ме у дома, за да родя там детето си.

— Не съм в състояние да те водя където и да било — изрече навъсено Торн. — Знам, че си ми спасила живота. Благодарен съм ти.

Фиона сви рамене.

— Това умея да правя най-добре.

Торн я изгледа, видя колко е изтощена и почувства вина, задето е станал причина за преумората й.

— Нека някой друг да ми донесе храната. Ти върви да си легнеш. Всеки момент ще припаднеш, а аз трябва да помисля. Умът ми твърде дълго бездействаше.

— Много добре — каза Фиона и въздъхна. — Бран каза, че няма да е лесно, но никога не съм предполагала колко трудно ще е в действителност.

— Кое е трудното? — запита Брита любопитно.

— Да накарам Торн да разбере, че ме обича — каза Фиона, излизайки от стаята.

— Това е магия! — нападна я Брита, прибирайки полите си, докато другата минаваше край нея. — Тя ти е направила любовна магия.

— Да — измърмори Торн с отпаднал и примирен глас. — Точно това е направила.

Торн започна да се възстановява още откакто се върна в съзнание. Всеки ден се чувстваше по-добре от предишния. Фиона продължаваше да лекува раните му въпреки неговото недружелюбно настроение и мълчаливостта му. Тя знаеше, че това се дължи на неговото убеждение, че го е излъгала относно интимните си отношения с Роло. За съжаление отказът й да обсъжда това с него не бе подобрил отношението му към нея. Тя вече беше казала всичко, което имаше да казва по тази тема. А упоритият Торн трябваше да смели всичко в ума си.

Междувременно Фиона се чувстваше много нещастна. Бащата на детето й се държеше като ревнив глупак, а бившата му годеница се чудеше как да я провали на всяка крачка. Не минаваше ден, без Брита да припомни на Торн, че Фиона е била любовница на Роло, и без да твърди, че тя не би могла да знае със сигурност кой е бащата на детето й. Освен това положението й се утежняваше и от сутрешните й неразположения. Стомахът й просто отказваше да приема храна.