Кони Мейсън - Викинг

— Не иска да се бие с мене — отсече Торн.

— Брат ми да не иска да се бие? — избухна презрителният смях на Брита. — Той никога не се отказва от двубой. Не, Торн. Фиона му омръзна. Слугите казваха, че спял с нея винаги щом му се приисквало — и денем, и нощем. Предишните му любовници ми казаха, че не бил нежен с жените. Никой обаче не е чул Фиона да се оплаква. Допадала й е сигурно грубостта му, затова не е протестирала, когато е лягал с нея. Ако не ми вярваш, питай слугите. Роло спомена, че Фиона се опитала да му направи черна магия. Сигурно се е отказал от нея, защото се е уплашил от магиите й.

— Какво му е направила Фиона? — запита Торн. — Как го е омагьосала?

Брита сви рамене.

— Той нищо не ми е разказвал. Продай я на някой роботърговец, Торн, преди отново да се е случило нещо лошо. Баща ти е мъртъв, домът ти е унищожен — все заради Фиона. Тя носи само нещастия и смърт.

В думите на Брита имаше смисъл. Почти всичко, което тя каза, беше истина или близо до истината.

— Не мога да продам жената, която носи моето дете.

— Никога няма да си сигурен — намекна коварно Брита. — Нямаш нужда от Фиона.

Тя се наведе, докосна устните му и прокара изпитателно език по ръба им.

Торн замря, когато тя се плъзна върху него. Не я желаеше, но искаше да разбере дали тя може да го възбуди така силно, както успяваше Фиона. Когато езикът на Брита поиска да се вмъкне в устата му, устните му се открехнаха, приемайки нейното предизвикателство. Ръцете му започнаха да бродят по тялото й, сравнявайки го с нежните извивки на Фиона.

Брита беше висока жена с едър кокал, пълни гърди и доста надарена. Беше яка руса хубавица, тъкмо жена, на каквато всеки викингски боец би се възхитил. Щеше лесно да ражда деца и с охота да се бие рамо до рамо с него, ако стане нужда. Но не беше чернокосата магьосница с виолетови очи на име Фиона.

Брита пъхна ръка между двамата и хвана члена му. Торн изстена, усещайки как се втвърдява и запълва шепата й. Не желаеше тази жена, но все пак беше мъж. Мъж, който дълго време не беше имал жена. Тялото му реагира несъзнателно, а Брита беше достатъчно хитра, за да се възползва от принудената му ерекция.

— Няма нужда да правиш нищо — прошепна тя в ухото му. — Нека го направя вместо тебе.

Тя повдигна туниката си и се притисна към слабините му.

Торн усети колко е топла и влажна, но не можа да изпита нито частица от въодушевлението, което усещаше с Фиона. Сякаш Фиона го беше привързала към себе си с магическа нишка, която никога нямаше да се скъса.

— Помогни ми да ти вдигна туниката — изпъшка Брита в ухото му. — Искам да ти дам моята девственост.

Преди Торн да успее да отговори, че не иска нейната девственост, че изобщо не я иска, видя Фиона застанала на вратата с широко отворени очи, в които се четеше отчаяние.

— Повече не го прави — изръмжа той, отблъсквайки грубо Брита. — Не те искам.

— Защо предпочиташ курвата на брат ми пред мене? — изкрещя Брита, изливайки яда си. — Ти ме искаше, усетих го. Държах те в ръката си. Знам какво значи един мъж да се втвърди.

Торн скочи от леглото, забравяйки за раната си, но внезапно усети как нещо в него се дърпа и се къса. Без да обръща внимание на болката, той затича подир Фиона. Залата беше празна, имаше само няколко слуги. Забеляза Тайра и я запита виждала ли е Фиона.

— Не. Аз бях в склада. Станало ли е нещо с нея?

Торн не отговори и хукна навън в студения септемврийски въздух. Намери Фиона да повръща в тревата. Донесе вода от кладенеца и остана да я наблюдава внимателно, докато тя плакнеше устата си и се миеше. Когато ръцете му я обгърнаха, тя сърдито ги блъсна настрана.

— Не ме докосвай! Махай се! — Гласът й звучеше почти вбесено. — Не мога да остана в една къща с любовницата ти.

И затрепери — не само от студ.

— Изстинала си. Влез вътре.

— Няма! Как можа?!

— Нищо не съм направил, Фиона. Не е каквото си мислиш.

Тя го изгледа с безмълвен упрек.

— Не е ли? Не повика ли Брита да утоли страстта ти, когато аз отказах да легна с тебе?

— Не съм викал Брита. Тя не е жената, която искам. Магията, която си ми направила, е много силна, Фиона. Не искам друга жена, само тебе. Ако беше дошла малко по-късно, щеше да ме видиш как отпращам Брита — обясни й той.

Привлече я към себе си. Фиона започна да се противи, заблъска го с юмруци. Торн изведнъж я пусна и се олюля, болезнена гримаса изкриви лицето му. Когато се обърна, за да потърси опора, Фиона видя едно кърваво петно, избило на туниката му.