Кони Мейсън - Викинг

Сърцето на Фиона се изпълни с невероятна радост. Тъкмо щеше да метне ръце около шията му, когато следващите му думи я накараха да тупне тежко на земята.

— Но това неестествено чувство може да е резултат от магия. Развали магията си, Фиона, и ме остави отново да стана самият аз. Само така ще съм сигурен дали чувствата ми са чисти и не са породени от черна магия.

— Добре тогава — каза Фиона, вече доста раздразнена. И размаха ръка във въздуха. — Готово. Магията е премахната. Какво чувстваш?

Торн затвори очи и пое дълбоко дъх. Когато я погледна, тя се стресна от дълбоките чувства, които съзря в ярката им синева.

— Не знам какво чувствам. Объркан съм, това е сигурно. Искам да повярвам, че съм освободен от магията ти, но още се чувствам омагьосан. Трябва да проверя чувствата си.

Той се обърна по гръб, сграбчи я през талията и я привлече отгоре си. Краката й го обгърнаха и горещият й център се опря в слабините му.

— Не бива да го правиш пак — ахна тя, когато членът му понечи да навлезе в нея. — Раната ти…

— Няма ми нищо — измърмори Торн разсеяно. — Отвори се за мене, Фиона. Може би объркването ще изчезне, ако пак съм вътре в тебе.

Той повдигна ханша й и огромното му копие проникна в извора на женствеността й, плъзвайки се с лекота във влажния отвор. Проникна мигновено вътре и навлезе толкова дълбоко, че Фиона трепна и изстена от наслада. Торн беше единственият мъж, който можеше да я развълнува емоционално и физически. Тя никога преди не бе смятала плътската любов за нещо, което може да бъде желано. Но сега се разтапяше от блаженство в прегръдките на Торн, в насладата, която той й даваше.

— Толкова си стегната — изпъшка Торн срещу устните й. — Подлудяваш ме. Никоя жена не ме е обхващала така.

Той започна да се движи, надигаше се, замираше за миг, после се устремяваше надолу, отначало бавно, а след това по-бързо. Докато Фиона започна да не различава кога свършва един тласък и кога започва следващият. Големите му ръце вдигаха и спускаха хълбоците й, за да посрещнат движенията му, докато устните му се впиваха жадно в зърната й.

Фиона усети как костите й се топят, докато Торн я извеждаше все по-високо и по-високо. После тя загуби връзка с действителността и изкрещя името му.

Торн замръзна, когато спазмите й го изпратиха отвъд ръба на лудостта. Започна да навлиза все по-силно и все по-дълбоко, заливайки я със семето си.

Фиона почиваше в прегръдките на Торн, дишайки неравномерно, докато бавно възвръщаше свързаната си мисъл. Задъханото му дишане и гръмкото биене на сърцето му й говореха, че и той изживява същото. Но и двамата не знаеха, че Брита ги наблюдава през една цепнатина на вратата. Не можеха да видят израза на необуздана ярост, изписан на лицето й, когато тя тихичко се оттегли.

— Какво чувстваш сега? — запита Фиона, спомняйки си какво й беше казал Торн малко преди устните и ръцете му да я накарат да забрави дори собственото си име.

Беше й казал, че ще може по-добре да обясни какво чувства, след като отново се люби с нея.

Торн я погледна въпросително. Знаеше, че тя настоява за определен отговор, но беше забравил какъв е въпросът. После си спомни. Беше го питала дали я обича.

— Чувствам се така, сякаш все още съм обсебен — въздъхна той. — Сякаш ме притежаваш телом и духом.

Фиона усети как я бодва острието на разочарованието. Този упорит мъж, беше невъзможен. Преди броени мигове почти бе признал, че я обича. Сега приписваше чувствата си на магия. Ако тя беше някоя обикновена жена, която не умее да прави изключителни неща, може би Торн щеше да приеме любовта й и щеше да й отвърне със същото.

— Искам те в леглото си всяка нощ — заяви Торн. — Вече няма да допусна между нас да има студенина.

— Ами Брита?

— Какво Брита? Тя е нищо за мене. Ако я исках в леглото си, сега тя щеше да е в ръцете ми, а не ти.

— Скоро ще стана огромна. Някои мъж си вземат любовници, когато жените им са бременни.

Сините очи на Торн се спряха на корема й. Тя усети изгарящата им топлина и се опита да се прикрие, но той не й позволи.

— Ще е необходимо нещо повече от издут корем, за да ме отблъсне от тебе. Има начин нещата да се правят, без да навредя на тебе или на бебето. Все още ми е трудно да повярвам, че детето наистина е мое.

— Повярвай — отговори кисело Фиона.

— Искам син, Фиона — каза Торн с типичното мъжко нахалство. — Може да родиш и дъщеря, след като ми дадеш няколко синове.

— Ще вземеш каквото ти се дава — прикри усмивката си Фиона.