Кони Мейсън - Викинг

— Не очаквах да те видя отново в този живот, Торн. Явно Валхала още не е готова да те приеме.

— Дължа живота си на уменията на Фиона — отговори Торн. — Благодарни сме ти за твоето гостоприемство. Сега нямам дом и няма къде да отида. Ще отведа Фиона в нейния дом на Ман. Надявам се, съпругата ти няма да възрази да й погостуваме още малко.

Роло сви рамене.

— Рика ще прави каквото й кажа. Тя е още много млада и не знае какви са задълженията й. Изчаках да консумирам брака си тази нощ, за да съм в собствения си дом. Кажи на Фиона да стои далече от Рика. Не вярвам на любовницата ти. Дотам се простира гостоприемството ми. Можеш да останеш в дома ми, докато времето позволи да тръгнете на път. — Той присви очи и изгледа крадешком Фиона. — Внимавай, приятелю. Ако заподозра, че жена ти прави черни магии, ще я изгоня оттук.

Фиона, застанала недалече, не можеше да разбере какво си говорят. Макар че се беше научила да разбира викингски и да дава прости отговори, когато я питат нещо, въпреки това не успяваше да следи разговора им. Роло говореше повече, отговорите на Торн бяха кратки и сърдити, но тя някак си усещаше, че става дума за нея.

Погледът на Фиона се премести към Рика. Момичето, изглежда, се страхуваше от Роло, и то напълно основателно, предположи Фиона. Той беше голям грубиян, а Рика беше твърде млада и неопитна, за да му се опълчи, Фиона се усмихна на себе си. Може би, би могла да научи Рика как да се справи с Роло. Изпитваше съчувствие към младата девойка, но сега не можеше да направи нищо за нея, за да облекчи жребия й…

Освен ако Рика не дойдеше за помощ при нея.

Завръщането на Роло прекрати интимността, на която се бяха радвали досега Торн и Фиона. Тъй като имаше само две отделни спални, Роло се настани в тази, която те бяха заемали, заедно със съпругата си. Фиона трябваше да легне на пейката и да се завие с кожена завивка, а Торн се уви в наметалото си и легна пред огнището.

Първата нощ след неговото завръщане беше истински кошмар, Фиона се опитваше да не слуша жалните викове на Рика, но безуспешно. На следващата сутрин тя изглеждаше зле и явно много я болеше. Фиона реши да изчака, докато Роло отиде нанякъде, и да предложи на Рика нещо, с което да облекчи болките й. Скоро се появи такава възможност — Роло и Торн излязоха, за да нагледат животните. Тя намери необходимото в сандъчето си с лекарства и се приближи към момичето.

— Искам да ти помогна, Рика — каза тя бавно на нейния език. — Знам, че те боли. Аз съм лечителка. Мога да ти дам специална отвара, за да намаля болките ти.

Рика, снажна руса красавица, но с още не съвсем развита женствена прелест, се дръпна уплашена.

— Роло каза, че си магьосница.

— Не, аз съм лечителка. Ето — каза тя и й протегна малко шишенце с жълта отвара. — Намажи се там, където те боли. Заклевам се, няма да ти навреди. Ако искаш няколко дни да задържиш Роло далеч от тебе, мога да ти дам нещо, за да предизвикаш женския си период.

— Можеш ли да го направиш?

— Да. Само ела при мене, ако ти е необходимо.

Рика кимна и се отдалечи, като едва-едва пристъпваше.

— Какво каза на съпругата ми? — запита Роло.

Беше влязъл в залата тъкмо навреме, за да види, че Рика говори с нея.

— Давах й женски съвети — осмели се да го предизвика Фиона. — Тя е млада, а ти снощи беше много груб с нея. Когато на жената й е за първи път, не бива да има грубост и насилие.

— Не ми казвай какво да правя, вещице. И не закачай съпругата ми. Никак не ти вярвам.

— Нещо лошо ли ти е направила Фиона? — чу се гласът на Торн, който тъкмо влизаше в залата.

— Пълни главата на съпругата ми с глупости — тросна се Роло. — Не мога да повярвам, че някога съм искал да имам тази вещица в леглото си.

Торн замря.

— Но си я имал в леглото си, нали, Роло?

Погледът на Роло се отмести към Фиона и той сбърчи чело.

— Какво ти е казала тя?

— Че си бил безсилен с нея.

Макар да кипеше от гняв, Роло отметна глава и се разсмя гръмогласно.

— Аз ли? Да съм бил безсилен? Само питай съпругата ми дали съм безсилен. — И той отново се разсмя. — Тя ще ти каже, че снощи я взех четири пъти. Приличам ли ти на мъж, лишен от сила?

— Фиона носи дете — изрече Торн с равен глас. — Твое ли е?

Фиона, стресната и наранена от въпроса му, потисна изненадания си вик. Мислеше, че тази тема вече е приключена. Явно нещо или някой бе породило нови съмнения в ума на Торн.

Думите на Торн смаяха Роло. Той нямаше никакво намерение да предявява претенции към детето на Фиона, но да признае, че нейната черна магия го е направила импотентен — това му беше също толкова неприятно.