Кони Мейсън - Викинг

— Какво каза?

— Нищо. Защо Рика не се разведе с Роло? Във вашата страна това е лесно.

Торн сви рамене.

— Може би ще го направи. Но не е наша работа да се месим. Тук сме само гости. Ела — каза той и протегна ръка към нея. — Нощта едва е започнала. Искам да те имам в прегръдките си, преди да тръгна.

Фиона понечи да откаже, но реши да не го прави. Един вътрешен глас й шепнеше, че може би ще мине много време, преди Торн отново да я прегръща така. Стана от пейката и отиде при Торн на неговия сламеник. Той метна върху двамата коженото си наметало и плътно се долепи до нея. Тя въздъхна доволно и задряма, но изведнъж гласът на Торн я изтръгна от съня.

— Гърдите ти са станали по-големи — прошепна той, обгръщайки в шепа едната й гърда. Ръката му се плъзна към корема й. — Тук обаче няма голяма разлика.

Тя се напрегна, когато ръката му се притисна към вдлъбнатината между краката й

— Липсвах ли ти, Фиона? Искаш ли моята мъжественост в себе си? — Той започна да повдига туниката, оголвайки бедрата й. — Ще идеш ли в леглото на Роло, след като замина?

Фиона ахна възмутена.

— Как смееш? Роло е свиня.

Ръбът на туниката вече се беше качил на кръста й, докато ръката на Торн търсеше горещия й център. Мъжете край тях се въртяха насън, но не се събуждаха.

— Какво правиш?

— Не можем да се отдадем на страстта си така, както искаме, но все пак мога да ти дам удоволствие.

Той я положи по гръб и пъхна пръст във влажния й отвор. Разшири го с палец и пъхна още един пръст. Когато пръстите му започнаха да влизат и излизат, Фиона едва не извика. Но той покри устата й със своята, заглушавайки виковете й.

Езикът му започна да се движи в устата й с ритъм, наподобяващ този на пръстите му по-долу. Фиона усети как костите й се топят, почувства как нежният й проход се разширява и се стяга от напора на трескаво движещите се негови пръсти. Усети и как в нея се набира топлина, която я изгаря и се разлива във вените й.

— Хайде, Фиона, хайде — шепнеше Торн в ухото й.

После устата му отново завладя нейната и заглуши виковете й, докато тя се извиваше и нежните й стени притискаха в кулминация пръстите му.

— Защо го направи? — запита Фиона, когато дъхът й си възвърна нормалния ритъм.

— Не исках да замина, без да се сбогуваме както трябва. — Той замълча, после добави: — Само боговете знаят какво ни носи бъдещето.

На Фиона й се стори, че думите му звучат странно и далечно, сякаш вече се е отделил от нея. Тя въздъхна, но не пожела да изкаже на глас страховете си. Без значение какво казва или прави Торн, нищо нямаше да промени хода на Съдбата. Пътят може би щеше да е изпълнен с препятствия и изпитания, но двамата бяха обречени да бъдат завинаги заедно. Тя затвори очи, сгуши се в прегръдките на Торн и се унесе в сън.

Торн слушаше ритмичното й дишане и знаеше, че тя спи дълбоко. Но за съжаление, сънят бягаше от него. Боеше се, че тя ще иде при Роло, докато него го няма. Знаеше, че постъпва като обезумял глупак, и приписваше това на магията на Фиона. Не искаше да тръгва, но не можеше с леко сърце да отхвърли молбата на Туролф за помощ. Фиона щеше да очаква завръщането му. Беше сигурен в това, но дали тя щеше да го иска? Само времето можеше да покаже.

Торн и хората му вече бяха заминали, когато Фиона се събуди на другата сутрин. Тайра й каза, че са тръгнали на разсъмване.

Малко по-късно Рика излезе от стаята на Роло, хлипайки истерично. Изтича към Фиона и падна в краката й.

— Умолявам те, Фиона, помогни ми. Не мога още една нощ да понеса грубостите на Роло. Майка ми нищо не спомена за тези болки, когато ми разказа какво става между съпрузите.

— Не всички мъже са като Роло — каза Фиона и помогна на момичето да се изправи. — Някои са нежни и любящи с жените си.

— Можеш ли да ми помогнеш? — запита Рика, присядайки предпазливо на ръба на пейката до Фиона.

Тя се огледа наоколо и като видя, че няма кой да ги подслушва, каза:

— Да, мога да ти помогна. Но трябва да направиш точно каквото ти кажа.

— Каквото и да е, Фиона, всичко, само и само да спре това мъчение всяка нощ.

Фиона се усмихна и извади сандъчето с лекарства изпод пейката.

— Искаш да сложа това в медовината на Роло довечера? — запита любопитно Рика, вземайки пакетчето от ръцете на Фиона.

— Да. Даже преди това, ако той поиска да легне с тебе, преди да е настъпила нощта. Но не бива да те види, че го слагаш в питието.

— Какво ще му направи това нещо?

— Той ще стане безсилен. Няма да може да те вземе.