Кони Мейсън - Викинг

Те си стиснаха ръцете и Туролф се отдалечи. Фиона наблюдаваше разговора им от края на горичката близо до къщата. Беше отишла да събере билки, преди сланата да е попарила полезните растения, които можеше да намери в тази студена страна. Кошничката й вече беше пълна и тя изтича към Торн.

— Къде беше? — запита той, когато тя се изравни с него.

— Събирах билки. Някои растения са ми непознати, но има и такива, които веднага разпознах. Туролф замина ли?

— Ти си ни чула?

— Да. Изненадах се, че не тръгна с него. Ще трябват много хора, за да се построи нов дом, преди да е дошла зимата.

— Той ще прати да ме повикат, когато има нужда от мене.

— Не се чувствам добре в дома на Брита. Усещам опасност. Трябва да се махнем оттук, Торн.

— Няма къде да отидем — каза той. — Вече проверих в селото, няма празни жилища. Нямаме друг избор, освен да се възползваме от гостоприемството на Роло.

Фиона потръпна. Това никак не й харесваше. Отвсякъде я дебнеха опасности; тя чувстваше как кръгът се сключва бавно около нея.

Някои от хората на Торн решиха да останат с него, спяха в залата в дома на Роло и се хранеха с неговите хора. За всички беше ясно, че Арен и Тайра се сближават, Фиона се зарадва, че има хора, които намират щастие сред всеобщия смут. Но въпреки близостта в леглото тя не знаеше какво е в действителност отношението на Торн към нея. Той не й позволяваше да спи другаде освен в неговото легло. Но имаше моменти, когато тя го улавяше как я гледа като че ли с укор. Фиона чувстваше със сърцето си, че той не е напълно убеден, че детето, което тя носи, е от него. Но благополучието й не му беше безразлично и той настояваше всяка сутрин тя да проверява съдържанието на сандъчето си с лекарства, за да се увери, че всичко си е на мястото. Очевидно вярваше на Брита дори по-малко, отколкото на Фиона.

Един ден Брита впрегна едно пони в каручката си и отиде в селото. Фиона с облекчение наблюдаваше заминаването й. Странното усещане за надвиснало нещастие не преставаше да я преследва. Само дето никакво видение не й се явяваше, за да разбере от кого или от какво трябва да се страхува.

Надвечер същия ден Брита се върна от селото с лукаво изражение. Никой не знаеше за какво е ходила там, но на Фиона това изобщо не й хареса.

В следващите дни тя се занимаваше изключително със събиране на билки и ги окачваше на тавана, за да изсъхнат. Времето вече много застудя, а нощем ставаше още по-зле. Затова беше благодарна, че споделя леглото на Торн и топлината на тялото му. Той продължаваше да се люби с нея, но Фиона знаеше, че все още изпитва сериозни съмнения относно детето, което растеше в утробата й. Макар да не й казваше нищо, несигурността се усещаше съвсем ясно и тя я виждаше в ледените дълбини на очите му.

В една хапещо ледена нощ Торн се любеше с нея страстно и разгорещено, като истински свиреп викингски боец. Оголи тялото и за жадния си поглед, а после я зацелува и си запроправя бавно път надолу по корема й чак до пухкавото гнездо между краката й. Когато сниши глава към нея и започна да я люби с уста, тя изпищя и се стегна. Той пъхна леко език във влажната топлина на горещия й проход. Гърлените звуци, които се изтръгваха от устата й, го подканваха без думи и той пъхна пръста си в нея.

Фиона трепереше неконтролируемо. Пръстът му я подлудяваше. Когато той притисна устни там, където допреди миг беше пръстът му, тя подскочи, извика името му и се разтърси във върховна наслада. Торн я изчака да се успокои, преди да я привлече върху себе си и да проникне в нея. Фиона мислеше, че му е дала всичко, но той й показа, че не е така. Нарочно задържаше собственото си удовлетворение, влизаше и излизаше, докато тя не започна да стене. Двамата заедно достигнаха върха и останаха почти бездиханни, залюлени от екстаза.

Торн я прегърна и я държа в ръцете си, докато сънят не я завладя. В главата му се рояха всякакви мисли. Твърдо бе решил, че Фиона ще бъде негова завинаги, въпреки сериозните съмнения, които имаше. Вълшебство, обсебване, каквото и да е — не смееше да му даде име, но въпреки това в любовта им имаше някаква магия. Магия, каквато Торн искаше да чувства вечно.

Роло се върна с младата си съпруга в един сив и мрачен октомврийски ден и с ужас научи, че Фиона още живее в дома му. Не беше консумирал брака си с Рика, затова се страхуваше да не би тя да му направи нещо лошо и да го остави импотентен пред младата му съпруга. Затова стоеше възможно най-далече от Фиона, докато приветстваше Торн.