Кони Мейсън - Викинг

Торн говореше като мъж, който има намерение да остане завинаги със съпругата си. Единственото, което би направило нещата съвършени, беше безусловната му любов. Но това нямаше да стане, докато тя не докажеше, че не е вещица и че не е прибягнала до магия, за да го покори.

На следващия ден Туролф се върна от алтинга. Сам. Роло не беше с него. Той ужасно се зарадва, че вижда Торн жив и здрав да се упражнява в двора с един от воините си. Братята се прегърнаха и радостно започнаха да се тупат по гърбовете.

— Мислех, че се връщам, за да изпратя брат си във Валхала — каза Туролф със задавен от вълнение глас.

— Трябва да благодарим на Фиона за оздравяването ми — беше отговорът на Торн.

Туролф се намръщи.

— Няма да благодаря за нищо на тази магьосница. Тя ни докара нещастия още със самото си пристигане. Дължиш живота си на собствената си воля да оживееш и на силното си телосложение. Влиянието й върху тебе ме плаши, Торн. Трябва повече да се опитваш да се пазиш от магиите й.

— Фиона носи детето ми. Не е магия, че семето ми расте в корема й.

— Не, това е шега на Локи — изрече навъсено Туролф.

— Кое е шега на Локи? — запита Брита, приближавайки се.

— Фиона носи детето на Торн — обясни Туролф.

— Не, тя носи детето на Роло — каза твърдо убедена Брита. — Къде е брат ми? Питай него. Той ще потвърди думите ми.

— Роло не се върна с мене. Уреди си брак, докато участваше в алтинга — каза Туролф. — Ще се ожени за Рика, по-малката дъщеря на Гарм Черния. Та е на четиринадесет години, узряла за женитба. Роло отпътува за имението на Гарм, за да се срещне с нея. Ако я одобри, ще се оженят тук. Каза да ти предам, че ще се върне преди зимата с новата си съпруга.

— Ами аз? — извика Брита. — Той трябваше да ми намери съпруг на този алтинг. Намерил ли е?

Туролф сви рамене.

— Опита се, но вестта за ужасната ти постъпка се беше разпространила из цялото събрание. Не беше нужно много време, за да узнаят всички, че си се опитала да убиеш Торн. Никой мъж не пожела да се сгоди за тебе.

— Кой им е казал? — изфуча Брита и изгледа Туролф така, сякаш подозираше, че той е виновникът.

— Подозирам, че е някой от моето имение. Хората говорят. Не е лесно да се скрие такава постъпка, която едва не свърши с трагедия.

— Какво да правя сега? — заокайва се Брита. — Не мога вечно да живея в дома на брат си. Съпругата му може да не иска друга жена да й се мотае в краката.

— Трябваше да помислиш за това, преди да ми дадеш отровата — обади се Торн с остър глас. — Ако Роло не намери мъж, който не е и чувал за тебе, ще си останеш стара мома.

Тя се обърна към него с пламнали от гняв очи.

— Ти трябваше да бъдеш мой съпруг! Бях заслепена от ревност. Не знаех какво правя. Кълна се, че все пак ще бъдеш мой, Торн Безмилостни — изсъска тя. — Когато бебето, което носи Фиона, заприлича на брат ми, ще се опомниш.

Тя се извърна рязко и се отдалечи.

— Аз бих внимавал с нея — предупреди го Туролф. — Върни се у дома с мене. Нужна ми е помощта ти. Трябва да построя нова къща, преди да е настъпила зимата.

— Ще ти помогна на драго сърце, Туролф, но няма да оставя Фиона изложена на омразата на Брита.

Туролф го изгледа втренчено.

— Брита се кълне, че детето е от Роло. Ти имаш само думата на Фиона, че е твое.

— Според Фиона — каза Торн, спомняйки си обясненията й, че е направила Роло импотентен с билки — той никога не е спал с нея.

Неверие се изписа на лицето на Туролф.

— И ти й повярва? Само Роло знае истината.

— Той ще го отрече, разбира се — натърти Торн. — Никой мъж няма доброволно да признае, че една жена го е лишила от силата му.

— Така ли ти каза Фиона? Че Роло е бил безпомощен с нея? — Смехът на Туролф беше гръмък и безпощаден. — И двамата знаем, че това е лъжа. Виждали сме го как взема жените още окървавен от скорошна битка. Имал е няколко любовници. Това, което тя ти е казала, е смешно.

Торн сви вежди. Забележката на брат му не беше лишена от основание. Сега твърдението на Фиона не му се струваше толкова истинно. Нима някакви билки могат да направят безсилен такъв мощен мъж като Роло? И той сериозно се замисли. Като че ли доста лекомислено се беше доверил на Фиона.

— Е, братко, ще се върнеш ли у дома с мене? — подкани го отново Туролф. — Без Фиона, разбира се. Не съм си променил мнението за нея. С бебе или не — не е добре дошла в къщата ми.

— Няма да вземам никакви решения, докато Роло не се върне, за да потвърди или да отрече думите й.

— Добре, така да бъде — съгласи се Туролф. — Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш. Радвам се, че не стана нужда да изпращам брат си във Валхала при нашия баща. Сега трябва да вървя, Торн. Има много работа за вършене.