Кони Мейсън - Викинг

— Да. Стига ми да имам поне една здрава ръка, за да въртя меча, и един крак, на който да стоя.

Фиона бе сметнала, че завинаги е напуснала дома на Роло, но сега отново се намираше там, в същата къща, където той неуспешно се беше опитвал да я похити. Гигантът никак не се зарадва, че я вижда, когато тя и Торн прекрачиха прага му. Изгледа я кисело и повече не й обърна внимание. Фиона се опита да не се набива на очи, докато се движеше из залата, помагайки на слугите да приготвят храната за многото мъже, които бяха пристигнали, за да защитят земите си от нашествениците.

Първата среща на Торн с Роло беше хладна, но заради брат си Торн остави настрана неприязнените чувства и заедно с Роло и останалите ярлове започнаха да кроят планове как да разбият неприятеля. Торн предложи да потеглят в полунощ и да нападнат призори. Постигнаха съгласие да не се плаща никакъв откуп. Щяха да се бият за свободата на Туролф и да победят, защото Тор беше на тяхна страна. След като постигнаха съгласие, ярловете се разотидоха, за да съобщят на бойците си какво им предстои.

Фиона намери място на една пейка в препълнената с хора зала и седна да чака Торн. Видя го да влиза в залата, после зърна как Брита, която до момента беше успяла да избягва, се промъква към него и му шепне нещо на ухото. Фиона кипна вътрешно. Тази жена никога ли няма да се примири? За негова чест Торн отпъди с нетърпелив жест жената, която се беше опитала да го убие. После видя Фиона и се отправи към нея.

— Всичко е готово — каза той и се отпусна на пейката до нея. — Не ми харесва, че трябва да те оставя тук с Брита, но съм уверен, че можеш да се справиш с нея. Само не забравяй — продължи, притискайки я към себе си, — че ми принадлежиш. Накарах Арен да обещае, че ще те отведе обратно на Ман, ако загина в битката. Няма да те оставя тук на Роло.

Вгледа се в лицето й.

— Имала ли си видения, които да предсказват смъртта ми, Фиона?

Тя поклати глава.

— Не видях нищо друго освен това, което ти казах. Не мога да предизвиквам виденията си. Те идват сами и рядко виждам нещо за себе си.

Торн стисна ръката й и я накара да стане от пейката.

— Ела навън с мене. Искам да останем за малко насаме, преди да тръгна в битката срещу датчаните.

Фиона усещаше как очите на Брита се забиват в гърба й, докато тя и Торн излизаха от залата, хванати за ръка. Минаха покрай хъркащите мъже и отидоха в овощната градина недалече от къщата. Торн спря, облегна се на едно дърво и обгърна Фиона с две ръце.

— За какво искаш да говорим? — запита тя.

Лунната светлина се отразяваше в очите му, превърнали се в неспокойни сини дълбини, изпълнени с желание.

— Торн, аз…

Думите й изведнъж секнаха, когато устата му плени нейната в една дива, буреносна целувка. Тя усети как мъжествеността му се опира в нея и бързо се издува. Изстена срещу устните му, когато ръцете му започнаха да изследват тялото й, галейки чувствено гърдите, хълбоците и бедрата й.

Той я подлудяваше; плътта й гореше, сърцето й биеше диво. Ръцете му обхванаха седалището й и той я притисна към себе си.

— Вдигни си краката на кръста ми — заповяда Торн с дрезгав глас, докато нетърпеливо запретваше туниката й нагоре. — Искам те сега. Бойната стръв тупти във вените ми и ти си единствената жена, която може да я утоли.

Фиона обви ръце около врата му, докато той вдигаше своята туника и телата им се сливаха.

— Сигурен ли си, Торн? — запита тя. — Аз ли съм единствената жена, която може да задоволи жаждата ти? Нима Брита не ти се предложи тази вечер?

Торн я задържа здраво и проникна дълбоко в кадифената й плът, стенейки от удоволствието, което винаги постигаше с нея.

— Брита се опита да ме убие; не искам да имам нищо общо с нея. Обсебен съм от тебе, Фиона; никоя друга жена не ме привлича. Когато хвърли магията си върху мене, дори не знаеше колко силно ще ми подейства.

Той започна да се движи бавно, влизаше и излизаше, местейки тялото й, за да посреща по-добре тласъците му, а неговата масивна ерекция я разпъваше и изпълваше, докато устата му обсебваше нейната и целувките му я оставяха без дъх. Тя се възнасяше в небесата, тялото й трепереше, докато той непрекъснато влизаше и излизаше, докарвайки я до лудост с тази толкова интензивна наслада, че й се струваше, че може всеки момент да умре. Торн прекъсна целувката и зарови лице между гърдите и, докато тя се разтърсваше в кулминацията си. После и той отпусна юздите на собствената си страст, разтърсвайки я с тласъците си, стенеше и викаше името й, докато потъваше във вълните на екстаза.