Кони Мейсън - Викинг

— И какво е то? — запита той любопитно.

Тя му се усмихна сладко.

— Ами лиших го от мъжествеността му.

Гъста мъгла виснеше над залива, когато петте дракара, натоварени със сто и петдесет мъже и всичките движими имущества на Торн, вдигнаха котва и отплаваха с отлива. Фиона седеше свита под навеса, опънат специално за нея на палубата на кораба на Торн — „Гарванът на Один“. Въздухът беше студен и влажен, затова тя придърпа една кожа и я уви около себе си, за да се предпази от студа. Не се чувстваше добре тази сутрин и го приписваше на вълнението от това, че се връща на родния си остров.

Щеше да е чудесно да види отново баща си, помисли тя с копнеж. Горкият човек сигурно се е разболял от притеснение заради нея. Тя се надяваше, че мъжете, които Торн беше оставил на Ман, са го управлявали с мир в негово отсъствие, и се молеше дано нейните сънародници да преуспяват под управлението на викингите.

С напредването на деня Фиона установи, че започва да страда от морска болест. Беше доста изненадващо, защото това не й се бе случило, когато пътуваше от Ман за родината на Торн. Насили се да преглътне горчилката, която се надигаше към гърлото й, и да се съсредоточи върху несигурното си бъдеще с мъж, който я искаше, но отказваше да признае, че я обича. Дълбоко в сърцето си Фиона вярваше, че Торн я обича. Усещаше го с всеки дъх, който си поемаше, чувстваше го всеки път, когато той се любеше с нея. Запита се дали Торн осъзнава, че и тя го обича.

На три дни път от Каупанг Фиона седеше, дремейки в лятната горещина, докато дракарът леко пореше вълните. Изведнъж тя загуби представа за времето и мястото, когато едно видение започна да се оформя пред вътрешния й поглед. Видя орди от северняци да обсаждат родния дом на Торн и да изненадват Туролф неподготвен и без достатъчно бойци. Също като предишното нападение, но още по-лошо. Този път Торн не беше наблизо, за да дойде на помощ.

Викът на Фиона събуди Торн и той побърза към нея, докато хората от екипажа я гледаха с ужас и почуда. Очите й бяха изцъклени, тя трепереше силно. Той коленичи до нея и я прегърна.

— Какво ти е? В името на Один, плашиш хората с това странно държание.

Фиона полека се свестяваше.

— Трябва да се върнем.

— Какво? Да не си луда? Вече три дни плаваме, жено.

— Туролф има нужда от тебе. Конниците от север са се върнали и домът ти е обсаден. Послушай ме, Торн, няма да те лъжа за това.

Торн я изгледа продължително.

— Не, няма да ме излъжеш. Кажи ми какво видя.

— Това, което ти казах. Почти нищо друго.

— Караш ме да се върна, макар че Туролф заплашваше да ти отсече главата?

— Туролф е твой брат. Ти го обичаш. Трябва да го спасиш.

Без да откъсва поглед от нея, Торн подвикна на моряците да обръщат кораба. Те се подчиниха без никакво колебание. Кърмчията полека завъртя кораба и останалите дракари го последваха. След малко петте кораба вече пътуваха в обратната посока.

След три дни хвърлиха котва в Каупанг. Посрещна ги Улм. Главата му беше превързана, стъпваше внимателно с десния си крак. Беше се укрил в селото, след като нашествениците бяха ограбили имението, затова пръв бе видял дракарите на Торн да се връщат.

— Нападнаха ни преди три дни и плениха брат ти. Държат го за откуп — каза той на Торн. — Вече пратихме известие на краля. Но се съмнявам, че той ще отвори съкровищницата си, за да плати откупа.

— Къде са враговете сега? — изрече рязко Торн. — В имението ли са?

— Къщата изгоря — отвърна Улм. — До основи. Врагът лагерува край брега на фиорда, заради откупа. Вече отведоха робите, ограбиха имуществото на Туролф, но не им беше достатъчно. Пратиха ме в селото да искам пари от селяните. Те нямат и затова пратиха човек при краля.

— Колко са враговете?

— Поне сто и петдесет бойци — каза Улм. — Промъкнаха се във фиорда под прикритието на нощта и нападнаха призори, ние още спяхме. Известихме Роло. В момента събира ярловете, които са ни съюзници, за да защитят Туролф. Те непременно ще дойдат. Земите на Туролф, изглежда, не са достатъчни на северняците, затова ще искат да завладеят и околните.

— Роло е наш съюзник — потвърди навъсено Торн. — Въпреки противоречията, които имахме, ще е в полза и на двама ни да обединим силите си. Той ще ни се притече на помощ, за да спаси земите си.

Улм изгледа мрачно Фиона.

— Откъде разбра, че трябва да се върнеш? Магьосницата ли те предупреди?

— Достатъчно е, че съм тук — отсече Торн. — Не се занимавай с Фиона. Няма време за губене. Ще отведа хората си в, дома на Роло, за да обмислим заедно как да спасим Туролф. Ти можеш ли да дойдеш с нас?