Кони Мейсън - Викинг

— Съжалявам, че не можах да кажа на Торн за това, за което говорихме, преди да ме отпратят оттук.

Тайра вдигна глава и Фиона ахна. Лявата страна на лицето й беше цялата в драскотини, горната й устна беше подута, сякаш жестоко хапана.

— Боже господи, какво се е случило с тебе?

Тайра сведе очи.

— Нищо.

Изведнъж Фиона се досети.

— Това е от Улм, нали? Само животно може да се отнася така с една жена.

Тайра вдигна примирено рамене.

— Да. Направих грешка, че се съпротивлявах. Вече няма да правя така.

— О, Тайра, толкова съжалявам. Ще говоря с Торн. Ще му кажа, че искам да те вземем с нас на Ман.

Очите на Тайра светнаха.

— Ще го направиш ли? Не смеех да те помоля. Страхувах се, след като ти си отиде. Знам, че и си ти изтърпяла същото отношение като любовница на Роло. Да спиш с него сигурно не е било никак приятно, особено след Торн.

— Роло изобщо не е лягал с мене — каза Фиона и се усмихна.

Тайра отвори широко очи.

— Но как… — Тя притисна ръка към устата си. — Ти си го омагьосала! Да можех и аз да направя това с Улм!

— Не беше магия, Тайра. Познанията ми за билките ме спасиха. Роло вярва, че съм откраднала мъжествеността му, и донякъде е така. Много беше облекчен, когато Торн дойде да ме вземе.

— Трябва да вървя, преди да са ме потърсили — каза Тайра и погледна плахо към вратата.

— Опитай се тази вечер да избягваш Улм. Ще направя каквото мога, за да ти помогна.

— Благодаря ти, Фиона. Остров Ман е близо до родината ми; знам, че там ще бъда щастлива.

Тя се измъкна от стаята, оставяйки Фиона да се пита как ли ще може да й помогне, когато Торн е толкова твърдоглав и опак.

Фиона заспа пред студеното огнище. Бе придърпала една от кожените завивки от леглото на Торн и се бе свила на пода. Спеше дълбоко, когато той влезе в стаята си. Свещта беше догоряла и той запали друга, а после я вдигна високо, докато оглеждаше малката стая, търсейки Фиона. Видя я сгушена в кожената завивка и напрежението се оттече от тялото му. Коленичи до нея и погали бледата й буза с кокалчетата на пръстите си. Ако беше будна, тя щеше да се учуди на ласкавия му жест. Устните му докоснаха меката абаносова коса на слепоочието й. Нежността, която проявяваше, го учуди и той се отпусна назад, търсейки в сърцето си причината за връхлетелите го топли чувства.

Нямаше нужда Фиона дори да бъде будна, за да го омагьосва, помисли той. Беше пленен, примамен и оплетен от сили, които не разбираше. Страхуваше се, че вече никой не може да му помогне, но това нямаше значение. Той я пое полека и я пренесе на леглото си. След миг вече беше гол и лежеше до нея, мъчейки се да свали туниката и ризата й.

Фиона се събуди със силно трепване, когато разбра, че Торн я съблича. Чувствителните й зърна се стегнаха и се втвърдиха, когато той ги оголи за жадния си поглед. После той сведе глава и леко ги засмука, докато в същото време пръстите му се вплитаха в косата й. Торн вдигна глава и се взря във виолетовите й очи.

— Ще ме спреш ли? — запита той. — Толкова време бях лишен от сладкото ти тяло.

Погледът му се върна към зърната й, осветени от свещта и блестящи от влагата от езика му.

— Не мога да те спра, дори да искам. Ти си два пъти по-голям от мене. Лесно можеш да ми пречупиш врата.

— Мога да измисля по-приятни неща, които да правя с тебе.

Тя затаи дъх, когато загрубелите му пръсти се плъзнаха между краката й и започнаха да я галят и милват. Торн наблюдаваше лицето й, по което играеха отблясъците на насладата. Тялото й се стегна и тя извика, когато той пъхна пръст в стегнатия й отвор. После дръпна ръка и сведе глава към онова място, където допреди миг се намираше пръстът му. Фиона едва не излетя от леглото.

— Торн! Не! Не можеш. Не искаш да…

— Искам да те вкуся, Фиона. Не ми отказвай това.

Тя не можеше да му откаже нищо и устата му породи в тялото й тръпки, каквито не бе усещала досега. Подлудяващият ритъм на езика му, задълбал се в интимната й плът, дразнейки чувствителния възел, я караше да трепери и да се извива под него. Миглите й трептяха над пламналите й бузи. Главата й се люшкаше насам-натам, докато от устата й излизаха нечути звуци.

Торн усети как мускулите й се стягат и вдигна глава, за да я погледне. Суровите очертания на лицето му изпъкваха под трепкащата светлина на свещта.

— Искам да гледам лицето ти, когато ти давам наслада. Искам да знаеш, че не Роло, а аз карам тялото ти да пее.

После той за последен път пъхна пръста си дълбоко в нея и се усмихна доволно, когато тя извика и подскочи. Още преди последната тръпка да напусне тялото й, той раздели коленете й и с мощен тласък навлезе в нея.