Кони Мейсън - Викинг

Туролф потупа Торн по гърба, когато двамата братя се видяха след края на битката.

— Дойде в най-подходящия момент, братко. Без тебе нямаше да имаме достатъчно хора, за да отбием нападението.

— Благодари на Фиона за навременното ни пристигане — отвърна Торн. — Тя имаше видение и ни събуди посред нощ. Тор беше с нас, защото пристигнахме навреме. Къде е татко?

Туролф се огледа из двора, осеян с трупове.

— Биеше се зад гърба ми допреди малко. Може би…

И двамата едновременно забелязаха Улоф наблизо. Лежеше по очи в праха, със забита в гърба му секира, а под тялото му се събираше локва кръв.

— Не! — изкрещя Туролф и падна на колене до баща си.

Обърна предпазливо ранения и с мъка в сърцето видя, че очите му още бяха отворени, но вече бяха започнали да се изцъклят. Не след дълго валкюрите щяха да дойдат, за да го отведат във Валхала.

Торн коленичи в праха до баща си.

— Татко, чуваш ли ме? Аз съм, Торн. Отблъснахме северняците.

— Това е работа на вещицата.

До последния си миг Улоф беше убеден, че Фиона е виновна за всяко зло, което може да им се случи.

— Не, татко — каза Торн. — Тя ме предупреди за нападението. Дойдохме с моите хора навреме, за да спасим имението.

Улоф не се трогна от думите на сина си.

— Умирам — изхърка той. — Обявявам Туролф за мой наследник.

— Но, татко — започна смутено Туролф.

— Не, не говори. Чуй ме, защото нямам много време, преди да тръгна по пътя към Валхала. Вещицата… Убий вещицата.

Кръвта заклокочи в гърлото му и той изпусна последния си дъх.

— Мъртъв е — каза Туролф с хладен и спокоен глас.

— Туролф е новият ярл — извика Улм и размаха юмрук във въздуха, за да наблегне на думите си.

През цялото време беше стоял близо до Улоф и беше чул кого обявява за свой наследник умиращият мъж.

— Да — съгласи се Туролф унило.

— Такава беше волята на татко — потвърди Торн.

Изведнъж Туролф забеляза Фиона, застанала зад Торн, каза:

— Ще изпълня последното желание на татко. — Изтегли меча си. — Дръпни се, Торн, трябва да убия тази магьосница. Ти няма да имаш власт над душата си, докато тя не се озове под краката ти и не я стъпчеш.

Фиона не помръдна. Беше парализирана от страх. Предположи, че Торн е толкова смаян, че няма да може да реагира, за да я спаси, и се приготви да се яви пред своя бог.

Торн наистина беше поразен. Още стоеше на колене до трупа на баща си, когато видя Туролф да изтегля меча си. Преди да успее да помръдне, зърна мълниеносния размах на острието. Изстена от ужас, разбирайки, че няма да стигне навреме до нея. Направи отчаян скок, но мечът вече се снишаваше със свистене. Тогава мярна с ъгъла на окото си как Бран изскача иззад Улм и се хвърля пред Фиона, изблъсквайки я настрани, за да поеме удара върху себе си.

Мечът на Туролф посрещна плът и кости и посече Бран с мощния си удар. Фиона изпищя, хвърли се към стареца и положи главата му на скута си.

— Не ме оставяй, Бран, моля те — изхълца тя сърцераздирателно.

— Още когато тръгнах по този път, знаех, че никога повече няма да видя родната си земя — прошепна Бран с едва доловим, прекъсващ се глас.

— Какво ще правя без тебе?

— Дръж се за твоя викинг. Той е твоето бъдеще. Сега може да се съмняваш в това, но така ще бъде. Остави ме да си ида в мир, дете.

— Бог да е с тебе, Бран — изрече едва чуто Фиона, когато последният дъх напусна гърдите на стареца.

Смъртта на Бран не успокои Туролф. Той беше истински син на баща си.

— Видя ли какво направи Фиона, братко? Нищо добро не се случва, когато тя е тук. Късметът ни измени в деня, когато ти беше примамен на нейния остров и се върна тук обсебен от една жена, която беше видял само веднъж. Не исках да убивам мъдреца, защото той ти спаси живота. Татко щеше да го върне у дома му на Ман. Но тази магьосница се отплаща на приятелите си със смърт. Това ли искаш за себе си?

— Ако не беше Фиона, северняците щяха да избият всички ви — възрази ядосано Торн. — Не вдигай отново меча си срещу нея.

Туролф прибра меча в ножницата и изсумтя недоволно.

— Не мога да се боря срещу магията, но мога да се разпореждам кой да живее в дома ми. Ти си добре дошъл, Торн, но не и твоята любовница.

— Няма да направя нищо, което да внесе раздор между нас — каза Торн. — Лятото отминава, но моретата още са спокойни. Не мога да те оставя да убиеш Фиона. Ще я отведа в родното й място на Ман.

Той огледа лицата, струпани в кръг около тях — мъже, които познаваше от детинство.

— Мнозина от вас нямат земя — продължи Торн. — Тези, които решат да се качат на петте ми дракара, ще намерят богати нови земи, където да се установят, и красиви жени, с които да се любят. От Ман можете да плавате към всички пристанища на света и да трупате богатства. Кой идва с мене?