Кони Мейсън - Викинг

Почти всички негови бойци бяха предложили да го придружат до дома на Роло. Не защото вярваха в справедливостта на начинанието му, а защото предвкусваха добра битка. Повечето от тях все още бяха убедени, че Торн е обсебен от нечиста сила. Но вероятността да се разгори хубав бой надделяваше над задръжките им.

Торн нямаше търпение да тръгне. Беше се колебал дни наред, докато не разбра, че не може да живее без Фиона. Не можеше да спи. Нямаше апетит за нищо — нито за храна, нито за пиене, нито за жени. Образът на Фиона непрекъснато беше пред него, преследваше го със сладката си усмивка и съблазнителния поглед. Магията й беше съдбовна. Единствената противоотрова беше да се зарови в сладката й плът, докато тя не се прости с душата си или докато той не умре от наслада. Копнежът му по нея го подлудяваше.

Торн тъкмо бе пъхнал ножа във връзката на сандала си, когато видя баща си и Туролф да идват към него. Изправи се и зачака да се доближат.

— Значи отиваш за нея — поде с рязък глас Улоф.

— Така е. Не мога да я оставя на Роло.

— Говорех сериозно, когато казах, че ще направя брат ти наследник на твое място, ако съзнателно ми се противопоставиш.

— Да, знам.

— И още си решен да извършиш тази глупост?

— Нямам избор. Искам Фиона.

Улоф въздъхна.

— Надявах се, че ще намериш сили да преодолееш магията на тази вещица, но съм се лъгал. Не ми оставяш никакъв избор, Торн. Аз държа на думата си.

— Не го прави, Торн — настоя и Туролф. — Ти си наследникът на татко. Единственият начин, по който можеше да премахнеш магията на Фиона, е ако останем единни срещу нея.

— Съжалявам, Туролф. Не мога да изоставя Фиона, нито заради тебе, нито заради когото и да било. Ти напълно заслужаваш да бъдеш наследник на татко.

— Това последната ти дума ли е? — запита мрачно Улоф.

— Да.

Улоф му обърна гръб и заговори с достатъчно висок глас, за да привлече вниманието на всички наоколо:

— Чуйте ме! Заявявам тук пред свидетели, че Торн вече не е мой наследник. Когато ме повикат във Валхала, титлата и богатството ми трябва да преминат към втория ми син Туролф. Нека това бъде съобщено на краля, за да не оспори никой моето решение след смъртта ми.

Обърна се пак към Торн, а на лицето му бе отпечатана тъга.

— Не е защото те обичам по-малко, просто се страхувам, че си обсебен.

— Съжалявам, Торн — каза и Туролф. — Нямам пръст в това. Заради собственото ти спасение не мога да ти пожелая успех.

След миг Торн вече възсядаше коня си. Хората му вървяха редом с него. Малцина от тях умееха да яздят добре.

Домът на Роло се намираше на няколко левги от този на Улоф. Земите им граничеха и това ги правеше естествени съюзници. Много пъти в миналото си бяха помагали при нападенията на датчаните. Но сега това нямаше никакво значение за Торн, защото Роло държеше нещо, което беше негово.

Роло се упражняваше в двубой с меч с един от своите хора, когато видя приближаващата въоръжена дружина. Отначало помисли, че датчаните са дошли да го нападнат в търсене на плячка и нови земи. Издаде предупредителен вик и хората му моментално се въоръжиха. Но вече беше късно, неприятелите ги бяха обградили. Един конник излезе напред и вдигна предизвикателно боздугана си.

— Роло! Чуваш ли ме?

Роло пребледня. Беше по-лошо, отколкото си мислеше.

— Торн Безмилостни, ти ли си?

— Аз съм. Дойдох за онази магьосница, която ми принадлежи. Дай ми я с мир или излез да се биеш с мене.

— Ако става дума за Брита, вземи си я.

— Не искам Брита и ти го знаеш много добре. Дошъл съм за Фиона.

— А, искаш да кажеш, за моята курва — подразни го Роло. — Може би тя ме предпочита като любовник. Такова страстно парче… Никак не ми се ще да се разделям с нея.

Роло нарочно дразнеше Торн. В никакъв случай не искаше той да разбере колко му се иска да се отърве от тази вещица. Беше убеден, че щом Фиона излезе от живота му, ще възстанови напълно мъжествеността си.

— Тогава се приготви да се биеш за нея — каза Торн, стиснал здраво боздугана. — Смятам да те пратя във Валхала.

— Стой! — извика Роло. — Твърде отдавна сме съюзници и приятели, за да оставим една жена да ни раздели. Имам робини, които са много по-красиви от нея. Вземи си я. Колкото повече я опознавам, толкова повече се убеждавам, че е способна да върши злини. Тя ми направи магия и няма да позволя да ми се качи на главата, както на тебе. Ще ти я дам.

— Никакви мошеничества — предупреди го Торн, изненадан от отстъпчивостта на Роло.