Кони Мейсън - Викинг

Какво ли му е направила Фиона, че иска да се отърве от нея?

— Нищо такова — увери го Роло. — Държа на думата си.

Фиона беше в малката си стая без прозорци в противоположния край на двора и не чу разговора между Торн и Роло. Нямаше никаква представа, че Торн е дошъл да я вземе. Затова много се изненада, когато Роло отвори вратата на стаята и й заповяда да излезе.

Тя го изгледа непокорно.

— Какво искаш?

— Любовникът ти е дошъл за тебе — изсъска Роло. — Честит да ти е. Побързай, да не вземе да изгуби търпение и ни нападне.

— Торн е тук? — запита Фиона с широко отворени очи.

— Глупаво постъпих, че не повярвах в магическите ти сили — забеляза Роло. — Торн е твърд мъж, не се поддава на чувства. Само един обсебен мъж ще иска някоя жена така силно, както той те иска. Вземи си наметалото. Радвам се, че ще се отърва от тебе.

Фиона се обърна, за да вземе наметалото, и побърза след Роло. Брита се изпречи пред нея и я накара да спре.

— Върви при любовника си — изсъска тя. — Сега можеш да бъдеш само негова курва. Няма вероятност да се ожени втори път за тебе.

Фиона стисна зъби и заобиколи съперницата си с високо вдигната глава. Торн може и да мислеше, че вече не са женени, но тя си знаеше. Както и да е, нямаше да му бъде лесно с нея. Ако не я искаше за съпруга, можеш да я задържи само като своя курва. Когато пристъпи през прага, вече кипеше от яд. Как смее Торн да я принизява до проста любовница!

Трябваше обаче да признае, че се зарадва да го види жив и здрав, възстановил предишните си сили. Благодари на бога, че някой е проявил разум да потърси помощта на Бран, иначе днес Торн нямаше да бъде тук.

— Върви, Торн те чака — подкани я Роло и я побутна. — Но първо премахни магията от мене и ми върни мъжествеността.

Фиона едва се удържа да не се разсмее.

— Добре. — Махна с ръка. — Готово. Изчакай две седмици, преди да вземеш жена, и се заклевам, че силата ти ще се възвърне напълно.

Роло едва не припадна от облекчение. Ако Торн не беше дошъл да вземе Фиона, той не знаеше какво да прави с нея. Беше толкова отчаян, че дори мислеше да я върне на Ман.

— Фиона!

В гласа на Торн се долавяше облекчение. Той слезе от коня и се насочи към нея.

Тя искаше да се втурне в прегръдките му, но не го направи, защото още му беше сърдита, задето беше прекратил брака им. Затова го остави той да се приближи към нея.

Торн едва се сдържаше — най-голямото му желание беше да я грабне, да я отнесе някъде на усамотено място и да се люби до безкрайност с нея.

— Добре ли си?

Погледът му я обгърна с такава жажда, че тя усети как кожата й пламва.

— Да, нищо ми няма.

Той се взря в нея с напрегнато изражение, Фиона изглеждаше учудващо добре за жена, изложена на суровите сексуални набези на Роло. Беше чувал, че Роло е груб любовник, и сам беше виждал доказателства за това. Страхуваше се, че Фиона таи в себе си рани, за които не говори.

— Ако ти е направил нещо лошо, ще го убия — каза Торн. — Моите хора са готови за битка.

Фиона поклати глава.

— Не се бий заради мене. Роло се отказва доброволно от мене, това е достатъчно.

— Да, достатъчно е — съгласи се неохотно Торн.

После я изненада, като я грабна и я метна на коня. Сложи я да седне по мъжки и скочи на седлото зад нея. Смушка коня и той тръгна.

Пътуваха в мълчание чак докато Торн даде заповед да спрат за нощувка. Можеха да продължат, но мъжете бяха уморени, защото бяха вървели цял ден до имението на Роло, без никаква почивка. Торн слезе от коня и подаде ръка на Фиона. Тя се спусна без усилие, но веднага се дръпна от него.

— Сърдита ми се виждаш — каза той, озадачен от държанието й.

В края на краищата, нали я беше спасил!

Фиона се взря в очите му, в които танцуваха ледени пламъци, и усети как я поглъща водовъртежът на тъмните му желания. Сякаш всяко събитие в живота й водеше до този момент — да попадне в плен на жаждата си за този мъж. Тя бързо отмести поглед, преди гневът й да се превърне в изгарящо желание.

— Какво очакваш? — нападна го тя. — Вече не сме женени. Сега твоя любовница ли ще ставам?

— Значи Брита ти е казала. Трябваше да се досетя. Нямах друг избор, освен да се разведа с тебе. Бях убеден, че ти си се опитала да ме убиеш.

— И докъде стигнахме сега с тебе, господарю викинг?

Той се замисли, но не намираше отговор на въпроса й, затова умело смени темата.

— Какво си сторила на Роло? Намекна, че си му направила магия. Изглеждаше облекчен, че се отървава от тебе.

— Не съм направила нищо, което да не е заслужил — изсумтя Фиона.