Кони Мейсън - Викинг

Повечето от моряците на Торн, които бяха плавали с него в предишните му пътешествия, бяха готови да се впуснат в новото приключение. Които не можеха да заминат заради семейни задължения или по други причини, намериха кой да ги замени. Арен, братовчедът на Торн, се присъедини към него, но Улм избра да остане като помощник на Туролф.

Торн беше доволен от резултата.

— Ще започнем приготовленията, след като изпратим баща ми във Валхала така, както се полага на боец с неговото положение — Той се обърна към Туролф — Одобряваш ли това, братко?

— Да. Но твоята любовница трябва да стои в стаята ти, докато заминете. Още не е късно да си промениш решението, ако размислиш.

Торн не каза нищо, само дръпна Фиона от тялото на Бран и я отведе в къщата. Спря едва когато стигнаха в стаята му.

— Благодаря ти, че ме отвеждаш у дома — каза Фиона, щом вратата се затвори зад тях.

— Аз съм луд или обсебен — измърмори мрачно Торн.

— Съжалявам за баща ти.

— Той умря така, както би искал. Викингът не може да си пожелае по-добра смърт. Не трябва да тъжиш за Бран; той беше стар и много надживя определеното му време.

— Ще ми липсва, но се радвам, че си отивам у дома. Колко време ще останеш на Ман?

Торн сви рамене.

— Поне през зимата. Може би дотогава ще ми омръзнеш и отново ще тръгна на лов за плячка. Или пък ще ме освободиш от магията си.

— Как можеш още да ме обвиняваш, че съм магьосница? — запита Фиона, ядосана на неговото упорство.

— Как да не те обвинявам? Виждаш неща, които другите не виждат, познаваш билките и отварите. Направи нещо на Роло, което го накара да се страхува от тебе. Но въпреки това те искам. Баща ми лежи мъртъв, а аз не мога да мисля за нищо друго, само искам да те хвърля на леглото, да разтворя краката ти и да се вмъкна в горещия ти център.

Без никакво предупреждение той стисна раменете й и я привлече към себе си. Още беше с ризницата и тя усети натиска на всяка полирана брънка, която се впиваше в нежната й плът. Но тази лека болка изчезна, когато той повдигна брадичката й и впи уста в нейната. Тя изстена, протестирайки, когато твърдият му език раздели устните й и се вмъкна зад зъбите, за да изследва устата й. Той продължи да я целува до замайване, докато дишането остана само далечен спомен и тя се отпусна изнемощяла в ръцете му.

Ръката му обгърна тила й в нежна ласка, така мъчително нежна, че Фиона се уплаши да не би липсата на дъх да я кара да си представя нежност там, където я няма. Викингите бяха варвари; не знаеха какво е мекота. После си спомни, че Торн никога не се беше държал грубо с нея, и това противоречеше на всичко, което някога беше чула или научила за викингите.

— Фиона, сладка Фиона, омайна Фиона — шепнеше той срещу устните й. — Обсебен съм от тебе. Ти владееш душата ми. И макар че цял живот ще страдам, не мога да те оставя. Няма значение, че Роло те е направил своя любовница, защото ти пак ще бъдеш моя.

Думите му подействаха на Фиона като внезапно плисната студена вода. Когато той я положи на леглото от кожи, тя се изплъзна изпод него с едно сръчно движение. Той се надигна, озадачен, когато тя скочи на крака и го изгледа гневно.

— Вече не сме женени — заяви Фиона и зачака той да го потвърди.

— Вярно е. Но това няма значение. Християнският ни брак не беше обвързващ.

Тя присви очи.

— Вече не сме съпруг и съпруга, така ли? — повтори въпросително.

— Никога не сме били.

— А какво съм аз за тебе? Твоя робиня? Или твоя курва?

Торн се намръщи.

— Не съм видял нищо, което да докаже, че не си магьосница. Дори Роло повярва, че имаш вълшебна сила. Сам видях доказателството. Не искам магьосница за съпруга.

У Фиона избухна гняв. Каквото и да вярваше Торн, тя още беше негова съпруга в очите на своя християнски бог. Но не искаше мъж, който я смята за вещица, или такъв, който иска да я направи своя курва. И тя съвсем съзнателно му обърна гръб.

— Не съм курва на никой мъж — заяви Фиона. — Християнският ни брак още е валиден.

По лицето на Торн се изписа гняв. Нарочно ли го дразни? Да не мисли, че се бои от нейните магии? Не, той не се страхува от никой мъж и от никоя жена. И за да го докаже, изрече:

— Ще те задържа. Ако смяташ, че сме женени, така да бъде. — Знаеше, че изрича това само с устата, но не можеше да повярва, че го е казал.

Лудост!

Привечер на същия ден Фиона седеше в стаята на Торн, докато траеше погребението на Бран. Понеже Туролф не искаше да я вижда, тя беше принудена да оплаква отдалече смъртта на своя наставник и приятел. По едно време Тайра се вмъкна в стаята с поднос, отрупан с храна. Държеше главата си обърната и щеше да излезе, без да каже нито дума, ако Фиона не се беше обърнала към нея.