Кони Мейсън - Викинг

Пръстите му се вплетоха в нейните, приковавайки ръцете й отстрани до главата, докато устата му похищаваше нейната. Тя изстена, усещайки собствения си мускусен, сладък вкус на устните му. После той започна да се движи напред и назад в нея, с дълги, силни тласъци, които пронизваха самата й душа.

Когато му се стори, че Фиона ще загине от липса на въздух, той най-накрая прекъсна целувката. Тя зарови лице в шията му, докато той я изпълваше така плътно, че тя не можеше да разбере къде свършва нейното тяло и къде започва неговото. Фиона чу как дишането му се ускорява, докато той продължаваше да влиза и излиза от нея. Гърлен стон се откъсна от устата му, когато отново я доведе до кулминация.

— Хайде, любов моя, последвай ме във Валхала.

Фиона се притисна към него, докато той изливаше семето си в нея, притискайки я към леглото със силата на непресъхващата си жажда.

Свещта беше почти напълно догоряла, когато Фиона се събуди. Лежеше в прегръдките на Торн, заровила лице в шията му, а ръцете му обгръщаха гърдите й. Той се размърда и отвори очи. Тя се запита дали е спял, защото събуждането му беше мигновено. Ръката му обхвана по-плътно гърдата й, а след това се спусна надолу, за да си поиграе с мъхестото гнездо между краката й.

Тя се напрегна, но моментално се отпусна и го остави да си играе с нея, докато тялото й постепенно се възбуждаше. Как може такъв едър и силен мъж като нейния викингски съпруг да бъде толкова нежен? После изведнъж си спомни последните му думи от снощи към нея. Беше я нарекъл своя любов. Лека въздишка се откъсна от устните й.

Торн долови въздишката и ръката му замръзна на бедрото й.

— Какво има?

— Ти разбра ли какво каза?

— Кога?

— Когато… се любехме.

— Може би съм казал много неща, но не си спомням повечето от тях.

Фиона сви вежди. Защо мъжете трябва да бъдат толкова безчувствени?

— Нарече ме своя любов. Обичаш ли ме, Торн? Любовта към мене ли те доведе при Роло, за да ме поискаш отново?

— Любов ли? Тази дума ми е чужда. Викингите нямат време за сантиментални приказки. Викингските бойци се женят, за да имат деца, да има кой да управлява дома им, по политически или материални причини. Ние уважаваме съпругите си, но рядко ги обичаме. Понякога викингските жени се сражават редом с мъжете, сръчно размахват мечове и боздугани… Разводът е лесно нещо при викингите. Ако не си подхождат, трябва само да обявят намерението си пред свидетели. Повечето мъже си вземат любовници, но съпругите им рядко възразяват.

— Християните се женят за цял живот — изрече Фиона. — Понякога отначало не се обичат, но любовта идва с времето. Викингските жени може да позволяват на мъжете си да имат любовници, но аз няма да го позволя.

— Ще се научиш да приемаш викингските обичаи.

Фиона въздъхна тежко.

— Правиш нещата много трудни за мене.

— Защо?

— Как може да те обичам, когато си толкова упорит и не приемаш любовта ми?

Въпросът й толкова го разтревожи, че той остана без думи. Когато най-накрая успя да проговори, изрече:

— Кой е казал, че те обичам? Никога не съм молил да ме обичаш. Нито съм искам да ме омагьосваш. Магическата ти песен ме привлече на твоя остров, а после ти открадна душата ми.

— Глупак си, ако вярваш в това. Познавах те още от времето, когато бях достатъчно голяма, за да разбирам. Не знаех името ти, но знаех, че един викинг ще дойде на Ман и ще ме пожелае — това винаги е било част от моя живот. Не исках да повярвам на пророчеството на Бран до деня, когато ти ме отвлече.

— Как ще го обясниш? — запита Торн, без да престава да я гали. — Твоят магьосник ли ме привлече на Ман? Не мисля — отговори той на собствения си въпрос. — Не, не глас на мъж чувах в шума на вълните и плясъка на веслата. Защо вярваш, че сме обречени да бъдем заедно?

— Защото бог така е пожелал. Бог и келтските божества на Бран. Той каза, че ние двамата ще се обичаме цяла вечност, Торн, но ти, изглежда, си доста труден за обичане.

— Помолих те да се омъжиш за мене, нали?

— А после се разведе с мене.

— Ти каза, че твоят бог не признава развода ни.

— Така е. Но аз ще бъда твоя съпруга само ако ме обичаш. Говоренето за любов започна да изнервя Торн.

— Никога няма да те напусна; това достатъчно ли ти е?

— Не.

— Ако склоня да те задържа като моя съпруга, а не като любовница, трябва ли да искаш нещо повече от мене? Ако призная, че те обичам, никога няма да знам дали говори сърцето ми или това е резултат от магия.

— Имаш ли сърце, господарю викинг? — предизвика го Фиона.