Кони Мейсън - Викинг

Нещастието му стана огромно, когато Брита лукаво подметна, подкрепена и от баща му, че той трябва да спази тържественото си обещание да се ожени за нея. Туролф не каза нищо, но Торн енергично възрази.

— Нека Туролф да се ожени за Брита, татко — заяви той енергично. — Нямам желание да се женя.

Това, което премълча, беше, че загубата на Фиона още болеше като кървяща рана и не можеше да бъде излекувана просто като си вземе друга съпруга. Още не бе успял да възприеме това, че Фиона се беше опитала да го убие. Споменът за нея вероятно щеше да го преследва до края на живота му.

Брита прикри яростта си. Заболя я, че Торн я отхвърли. Не можеше да повярва, че той е надвил отровата, която му беше дала. Имаше телосложение на бик. Нищо не беше станало според плановете й. А сега той дори имаше нахалството да отхвърли ръката й. Тя се надяваше, че брат й редовно бие Фиона.

Торн остана в залата, след като всички останали отидоха да спят. Нещо го накара да се насочи към пейките покрай стените. Намръщи се, като видя Бран да го гледа осъдително. Повика го с пръст и старецът полека се приближи към него.

— Любопитен съм, старче. Кажи ми защо Фиона ме отрови? Това не ми дава мира.

— Фиона не те е отровила, господарю викинг.

— Така си и знаех, че ще излъжеш заради нея.

— Трябва да потърсиш друг човек, който е причината за болестта ти.

Торн сви вежди.

— Няма друг. Ако знаеш нещо, което аз не знам, по-добре ми го кажи.

— Няма да ми повярваш. А и нямам доказателства, които да потвърдят думите ми.

— Кой? — изсъска тихо Торн. — Кажи ми името на негодника, който се опита да ме убие.

— Добре, щом настояваш. Беше Брита. Тя открадна едно силно лекарство от сандъчето ми и ти го наля в бирата.

Торн замръзна. После избухна в смях.

— Говориш глупости. Брита няма причина да ме убива.

— Няма ли? Помисли, господарю викинг. Отговорът ще дойде сам. Прочетох руните и посъветвах със звездите. Ще узнаеш истината, когато я потърсиш. Лека нощ, господарю викинг. Сега ще си почивам.

Торн се взря в превития гръб на Бран, докато старецът се отдалечаваше, накуцвайки, към пейката си. Длъжен ли беше да повярва на мъдреца, запита се той. Смешно беше дори да си помисли, че Брита го е отровила, но не можеше да не си припомни нощта, когато я бе отблъснал, и недоизречената заплаха, която тя бе оставила да виси във въздуха помежду им. Но дали беше отишла толкова далеч, че да го отрови? Отговорът на този въпрос го мъчеше като лош сън. Той негласно се закле да научи истината.

Думите на Бран преследваха Торн през целия следващ ден и деня след него. Той наблюдаваше внимателно Брита. Външно тя изглеждаше доволна от годежа си с Туролф, но имаше моменти, когато той улавяше погледа й, отправен към него със смесица от копнеж и ненавист. Торн реши, че никога няма да разбере сложната душа на тази красива жена.

Обърканите му мисли го доведоха до едно-единствено заключение. Бран бе намекнал, че има доказателство за вината на Брита. Ако то наистина съществуваше, Торн щеше да го открие.

На следващия ден Брита отиде до селото заедно с Туролф да видят как върви строежът на новия дракар, чието построяване бе поръчано от Туролф. Поканиха и Торн да дойде, но той отказа, защото сметна, че отсъствието на Брита ще му даде възможност да се поразрови. Най-напред намери Бран и го накара да му опише откраднатото от сандъчето му шишенце.

После се вмъкна в стаята на Брита, за да потърси окончателното доказателство за вината й.

Нямаше много места, на които да търси. Стаята беше малка, вътре имаше само едно легло с кожени завивки, два сандъка за дрехи, маса и дълга пейка. Торн претърси единия сандък и намери вътре само женски принадлежности. В другия имаше няколко сгънати туники и почти нищо друго. Тъкмо щеше да спусне капака и да се откаже от търсенето, когато една издутина в най-горната туника привлече вниманието му. Без колебание той бръкна в джоба на туниката и извади шишенце — точно като това, което Бран му беше описал.

Кръв нахлу в главата му. Сърцето му се заблъска в гърдите.

Значението на находката му го караше да крещи от радост, Фиона не го беше отровила! Този вик танцуваше в жилите му и се разливаше в кръвта му.

В този миг Улоф мина покрай отворената врата на стаята на Брита и видя Торн да стои вътре пред нейния сандък с дрехи.

— Какво, в името на Один, правиш в стаята на Брита? — запита Улоф, застанал на прага.

— Откривам нещо, което ще те изненада — отвърна Торн.