Кони Мейсън - Викинг

Фиона изскърца със зъби и се подчини. Когато свърши, се изправи и зяпна от учудване, като видя Торн да сваля наметалото и туниката и да ги хвърля настрана. Гол, той беше още по-страшен за нея, отколкото облечен. Светли, златисти косми покриваха гърдите му и се сгъстяваха в тъмна пътека по слабините. Тялото му бе набраздено от белези, някои стари, други пресни, все още набъбнали. Дебели жили, подобни на въжета, изпъкваха под загорялата кожа на ръцете и тялото му. Краката му бяха дълги и яки, образец на здравина и мощ. Никъде по огромното му тяло нямаше и капчица тлъстина. После погледът й се спря върху неговата мъжественост и тя пребледня. Той беше в състояние на пълна възбуда. Тя отмести очи.

Торн като че ли не забеляза накъде е отправен погледът й, докато се наместваше във ваната и въздишаше доволно.

— Ела — каза той и я повика с пръст. — Водата е чудесна.

— Ще почакам, докато свършиш — отвърна Фиона.

— Не можеш да ме къпеш оттам. Ще ти разкъсам дрехите, ако не се подчиниш.

Фиона се побоя, че той ще направи точно каквото се закани, ако не го послуша, затова се накани да влезе във ваната, както си беше с дрехите.

— Не, това не ми харесва. Свали си дрехите. Няма да ми цапаш водата. Не за първи път ще те видя гола.

Издайническа червенина пропълзя по шията на Фиона. Би предпочела да забрави за онази среща.

— Може би Тайра…

— Не, Тайра няма да свърши работа. Не отлагай неизбежното. Аз съм господарят, ти си робинята. Свали си дрехите и влизай във ваната.

Гласът му беше суров, неумолим… решителен.

Фиона можеше да се обърне и да избяга, но щеше ли да има полза от това? Почувства как Торн може всеки момент да стане от ваната, както си е гол, и да я накара насила да изпълни заповедта му. Със сигурност никой от домакинството му нямаше да й дойде на помощ. Съдбата на робите беше трудна. Ако не се подчини, ще бъде сурово наказана.

С треперещи ръце тя откопча токата на рамото си. Туниката се свлече до кръста й, разкривайки тънката ленена риза отдолу. После откопча колана на кръста и туниката падна в краката й. Излезе от нея и погледна към Торн, надявайки се, че ще й позволи да остави поне ризата. Но не беше съдено да стане така.

— Всичко. Сваляй всичко. Побързай, водата изстива.

Устните й се свиха примирено, тя измъкна ръце от ризата и я остави също да падне на пода. Влезе във ваната толкова бързо, че Торн едва можа да зърне бялата й кожа, розовите зърна на гърдите и стегнатите хълбоци.

— Забрави сапуна.

Устните му се надигнаха в хитра усмивка, докато поглеждаше многозначително към пейката до стената.

— Защо ти харесва да ме измъчваш? — запита сърдито Фиона. — Да не се страхуваш от магиите ми? Може би следващата ми магия ще те направи безсилен като мъж?

Торн се взря в нея със страх, примесен с гняв.

— Ако мислех така, щях веднага да те убия. Много те бива да омагьосваш мъжете, но не вярвам силите ти да са зли или сърцето ти да е дотам черно, че да ми навредиш. Сапунът, Фиона. Чакам.

Проклинайки викинга под нос, Фиона излезе от ваната и взе сапуна от пейката заедно с тривката. След секунди беше обратно във ваната. Но не и преди Торн да огледа както трябва пищното й тяло. Кожата й беше гладка и без никакви белези, талията тънка, краката дълги и красиво оформени. Гърдите й бяха заоблени и съвършени, с издължени розови зърна с цвета на узрели череши.

— Измий ми гърба — каза Торн, дръпна се към средата на ваната и обърна гърба си към нея.

Фиона насапуниса тривката, заинтригувана от аромата на сапуна. На остров Ман хората правеха сапун от луга и пепел и той не миришеше така хубаво.

— Никога не съм виждала такъв сапун — забеляза тя.

— Идва от Византион. Нашите кораби откарват там кожи, кехлибар, мед, мечове и роби и ги разменят срещу сапун, подправки, коприна, злато и сребро. Не сме толкова див народ, за каквито ни смятат.

Фиона не мислеше така, но мъдро реши да запази мнението си за себе си. Когато насапуниса гърба на Торн, той протегна към нея първо едната си ръка, после другата. След това я накара да насапуниса и краката му, един след друг. После потопи глава под водата и я накара да измие дългата му руса коса. На Фиона много й се дощя да натисне главата му под водата и да го държи така, докато престане да диша. Накрая той взе тривката от нея и изми интимните си части, през което време Фиона обърна глава и гледаше на другата страна.

— Мога ли сега да си вървя? — запита тя, отдалечавайки се полека от него.

Молбата й като че ли го развесели.