Кони Мейсън - Викинг

— Трябва най-напред да се изкъпеш.

Той излезе от ваната за чиста тривка и се върна, преди тя да усети. Обърна я рязко и изтри гърба й.

Фиона пухтеше притеснена, докато той миеше ръцете й а после и гърдите й. Гледаше я втренчено, сякаш очакваше тя да реагира по някакъв необичаен начин на манипулациите му.

— Мога сама да се измия — каза тя със задавен глас, когато Торн посегна с насапунисаната тривка под талията й.

— Харесва ми да го правя — възрази той, докато прокарваше тривката между краката й.

Фиона прехапа устни, за да не извика. Никой никога не я беше докосвал там. Беше нередно, но бавното движение напред-назад създаваше в нея усещания, от които краката й се разтреперваха и нервите й се опъваха още повече.

— Не прави така. — Едва позна собствения си глас, слаб и немощен. — Моля те, господарю.

Без да обръща внимание на протеста й, Торн остави тривката и пръстите му започнаха да галят и дразнят хлъзгавите от сапуна извивки на тялото й. Фиона не можа да потисне един вик на изненада, когато устата му намери щръкналото зърно и той започна да го смуче. Когато пръстът му се пъхна във влажния й проход, тялото й подскочи.

Той се зарови дълбоко в нея, търсейки и намирайки търсеното. Отдели лице от гърдите й.

— Ти си девствена.

В гласа му се долавяше нотка на доволство.

Тя не отговори. Не можеше.

Изведнъж той я извади от ваната и я отнесе на пейката.

— Ще взема твоята девственост, Фиона. Това е цената, която искам, заради това, че ме омагьоса.

Коленичи пред нея, приковал горящия си поглед към розовите й пълни устни. Мислите му се завъртяха като подхванати от силен вихър, когато си представи какви еротични удоволствия можеше да му даде тя с тази разкошна уста.

Ръката му се върна към тайното й място, а устата отново откри зърната й и той започна да милва стегнатите розови пъпки с език. Пръстите му галеха скритата й нежна плът, влизайки и излизайки, и палецът му откри едно толкова чувствително място, че тя цялата се разтърси под ръката му.

— Не прави това ужасно нещо.

Гласът й трепереше от страх. Тя не знаеше какво става с нея.

— Нищо не съм направил, само изпитвах страстта ти. Задъханото ти дишане и треперенето на тялото ти много ми харесват. Може да си дребна на ръст, но преливаш от страст. Да, Фиона. Ще имам твоята страст, цялата — заяви той дръзко. — А сега ще свършиш. Заповядвам ти.

Фиона нямаше представа за какво говори той. Само знаеше, че се разпада, натрошена на милион парчета, докато най-сладката болка, която някога бе изпитвала, я пронизваше от край до край. Шокът я остави почти безчувствена. Чу Торн да вика името й някъде от много далече, но нямаше сили да му отговори.

Той се отпусна назад на петите си, стреснат от реакцията на Фиона. Беше имал безброй жени. Някои набързо, други след внимателно проучване, но рядко беше виждал жена, която да притежава такава невинна страст като Фиона. Запита се как ли щеше да реагира тя, когато влезе в нея и я доведе до кулминацията със своята мъжественост, а не с пръстите си. Нямаше търпение да разбере това. Не си спомняше някога да се е възбуждал повече или да е бил така готов да вземе някоя жена.

Щеше да я вземе когато и да е — през деня или през нощта, когато го връхлети подтикът да я притежава, реши той. Щеше да тържествува над свежата й плът, докато магията й изгуби власт над него; а после щеше да я продаде на Роло. Насочи се нападателно към нея, но една страшна мисъл му мина през ума.

Ами ако магията й стане още по-силна, след като я вземе? Ако тя никога не му омръзне? Ами ако остане завинаги омагьосан? Ами ако…

Имаше много несигурност и страшни последствия, над които да мисли. Здравият разум му казваше, че трябва да се съпротивлява на неуловимата й съблазън и да се бори, за да се освободи от магията й. Щеше да му е необходима забележителна сила на волята, но само един слаб мъж би се оставил тя да го изкуси със сладостта на тялото си и със съблазнителните си виолетови очи. Изправи се, изпаднал в силни колебания.

Очите на Фиона бяха замъглени, а погледът й — празен. Тя знаеше какво иска Торн и се боеше от болката, която щеше да предизвика насилственото влизане на този исполински викинг. Почувства го да се отмества от нея и се вгледа смутено в него.

— Облечи се! — заповяда той рязко. — Едва не се поддадох този път, но няма да те оставя да ми вземеш душата.

Взе една дреха от пейката и й я подхвърли.

Фиона погледна туниката, направена от груб, домашно тъкан кафяв плат, и набърчи нос.