Кони Мейсън - Викинг

Изражението на Торн стана сурово.

— Съпругата е длъжна да се подчинява на съпруга си и да приема това, което му се харесва. Ще вземам в леглото си която жена искам. Така стоят нещата.

— Няма да имаш любовници, след като се оженим — заяви Брита. Направи презрителна гримаса към Фиона, неодобрението й личеше съвсем явно. — Твоята робиня смърди, Торн. Вонята й ме отвращава. Как можеш да стоиш близо до нея? Не трябва да я допускат в къщата, близо до цивилизованите хора. Разбрах, че е магьосница. Дай ми я, аз ще се погрижа да не прави повече магии.

— Фиона е моя, Брита, не забравяй това.

Красивото лице на Брита стана почти грозно.

— Ще видим!

И тя се обърна и се отдалечи ядосана.

— Не трябваше да я дразниш, сине — упрекна го Улоф. — Брита има богата зестра. Брат й Роло я доведе в дома ни. Той иска да е сигурен, че сватбата ще се състои, както беше предвидено. Струва ми се, че Брита желае този съюз, а Роло й угаждаше и в най-малките неща, след като родителите им починаха.

— Не се страхувай. Сватбата ще стане, точно както беше предвидено, татко. Току-що се върнах у дома след дълго пътуване и искам най-напред да си дам дълга почивка.

— Само това ли искаш да си дадеш? — запита Туролф, поглеждайки многозначително към Фиона. — Или вече си се насладил на робинята си?

Фиона пристъпи нервно от крак на крак. Никак не й харесваше, че не разбира какво говорят за нея.

— Какво става? — обърна се тя към Торн. — Коя е тази жена?

— Това е Брита, годеницата ми. Твоето присъствие тук никак не й хареса.

— Изпрати ме обратно у дома — каза Фиона, изпълнена с надежда. — Не искам да гневя годеницата ти.

— Да, изпрати я у дома й — намеси се Улоф, говорейки на галски. — Или още по-добре, убий я.

— Ти говориш моя език? — каза учудено Фиона.

— Така е. Също като сина си, и аз съм търговец. Говоря много езици. Така е и с Туролф, и с други от моя род, включително Брита и брат й Роло. Но те съветвам да научиш нашия език, ако искаш да оцелееш в земите ни.

— Аз искам да се върна у дома си — изрече дръзко Фиона.

— Ще говориш само когато се обръщат към тебе! — изрева Улоф. — Може да си омагьосала сина ми, но аз не съм толкова податлив. Рядко заповядвам бичуване, защото робите ми обикновено си знаят мястото, но може да ме принудиш да направя изключение за тебе.

— Татко, Фиона е моя — предупреди го Торн. — Ако е необходимо наказание, то ще е от моята ръка. Има още нещо, което искам да ти кажа, преди да се изкъпя и да се нахраня. Всеки момент ще пристигне Бран, наставникът на Фиона. Казват, че е мъдрец. И двамата с Фиона са лечители.

Улоф го изгледа смаян.

— Не мога да повярвам, че си докарал магьосник в дома ми. Ти наистина си омагьосан. Нищо добро няма да излезе от това.

Торн беше склонен да се съгласи. Сигурно е бил луд, за да докара Бран и Фиона в родната си земя. За жалост, вече беше сторено и сега трябваше да живее с последствията.

— Поемам пълната отговорност за своите роби, татко. Имам намерение да ги заведа в новия си дом, когато се оженя.

С ъгъла на окото си Торн видя приближаването на Роло, брата на Брита. Брита сигурно беше отишла право при него да се оплаче, помисли Торн с лошо предчувствие.

— Добре дошъл у дома, Торн — приветства го Роло. — Брита ми каза за новата ти робиня. — Той плъзна поглед по Фиона, явно одобрявайки видяното. — Красива е. За съжаление, на сестра ми никак не й харесва тази твоя нова робиня. Помислих, че може да дойда да видя с очите си какво толкова е раздразнило Брита. Сега, когато видях жената, стигнах до едно решение, което ще удовлетвори сестра ми. Продай ми тази робиня. Тя ми харесва. Ще ти платя каквото поискаш за нея. Току-що казах на последната си любовница да си иде и имам нужда от друга, която да ми служи в леглото.

Торн усети как може да избухне всеки момент. Представи си Фиона в леглото на Роло и това го накара да потръпне от едва сдържан гняв. Стисна в юмруци отпуснатите си покрай тялото ръце и ледено-огнените му очи потъмняха.

— Фиона не е за продан.

Грабна властно ръката й и я дръпна да върви след него.

— За какво говорехте? — запита тя, ситнейки подире му.

— Това е Роло, братът на Брита. Иска да те купи за леглото си.

Фиона погледна през рамо към Роло и потрепери. Той изглеждаше също толкова свиреп и застрашителен, колкото и останалите викинги. Рошавата му, сплъстена коса беше червена, а не руса, брадата стигаше почти до гърдите му. Буйните му вежди бяха сраснали по средата и му придаваха вечно намръщено изражение. Изглеждаше достатъчно силен, за да я пречупи само с двете си ръце.