Кони Мейсън - Викинг

Фиона изведнъж спря на място.

— Не си ме продал, нали?

Торн спря, после внезапно я дръпна към коравата стена на гърдите си. Погледна в очите й и видя пламъчето на страха. Би трябвало да я продаде, помисли той. Това със сигурност щеше да разреши много проблеми. Семейството му не я искаше, годеницата му бе обявила, че тя й е враг. Но някакъв извратен демон у него отстъпваше пред мисълта да я продаде. Да, той беше омагьосан, така е, нямаше друго приемливо обяснение за това, че тази красавица с виолетови очи го беше обсебила така силно. Изведнъж му хрумна, че не може да се ожени за Брита, докато не се е освободил от магията на Фиона.

— Не, не съм те продал, макар че и това е възможно. Ако не махнеш магията си от мене, може да бъда принуден да те продам, за да мога да живея на спокойствие със съпругата си.

Фиона пребледня.

— Не. Аз не съм магьосница. Погледни в сърцето си и виж каква съм наистина.

Устните му бяха много близо до нейните, когато той изрече:

— Когато погледна в сърцето си, виждам повече, отколкото бих искал да видя.

Фиона откъсна поглед от съблазнителното обещание, което блестеше в горещите сини дълбини на очите на Торн. Спомни си пророчеството на Бран и й се прииска да побегне толкова бързо и толкова далече, колкото можеха да я отнесат краката й. Немислимо беше нейното бъдеще да е обвързано с този яростен пират и варварин. Как можеха ръцете му, облени в кръвта на невинни души, да карат плътта й така да тръпне и да пламти? Как можеше тя да гледа твърдите му устни и да иска той да я целуне? Господ да й помогне, защото тя бе изпаднал в опасност и можеше да остави душата си на дявола.

Торн почувства как Фиона се отдръпва от него и бързо се свести. Устата му беше толкова близо до нейната, че чувстваше лекия й дъх на устните си. Какво, в името на Один, правеше сега с нея? Изруга и я отблъсна, осъзнавайки, че ги наблюдават.

— Брита е права — каза той грубо. — Не можем да влезем в къщата. И двамата трябва да идем първо в банята.

Той викна на една робиня, която вадеше вода от кладенеца:

— Донеси чисти дрехи в банята, Тайра, ще се изкъпя, преди да вляза в къщата. Донеси нещо за обличане и за новата ми робиня. Дрехите й са твърде хубави като за робиня.

— Да, господарю — каза Тайра и се отдалечи. — Добре дошъл у дома — подхвърли през рамо красивата девойка.

— Тук имате баня? — запита Фиона.

Досега беше смятала, че викингите не се къпят.

— Да, и то доста хубава. — Торн посочи към една малка кръгла колиба. — Ваната е достатъчно голяма за двама.

Очите на Фиона се разшириха.

— За двама ли?

— Да не си глуха, момиче? Ела, първото ти задължение ще бъде да ме изкъпеш.

Торн хвана ръката й и я повлече към колибата. Вратата беше отворена и той я бутна вътре.

Помещението нямаше прозорци, беше тъмно и пълно с изпарения. Единствената светлина идваше от огъня, който гореше под огромния казан с кипяща вода. Огромна дървена вана бе разположена по средата на колибата, Фиона погледна замечтано към нея, копнеейки да полежи дълго в нея… сама.

След миг трима роби влязоха в колибата и започнаха да пълнят ваната с равни количества топла и студена вода. Когато я напълниха достатъчно, Торн им махна да излязат. Тогава пристигна Тайра, носейки чисти дрехи. Сложи внимателно нещата на Торн на пейката и започна да се съблича.

— Аз ще те изкъпя, господарю.

Торн нетърпеливо махна с ръка.

— Не и този път, Тайра. Фиона ще ме изкъпе.

Фиона изведнъж осъзна, че Тайра и Торн говорят на галски и че девойката навярно е дошла тук от нейната родина.

— С радост ще отстъпя задачата си на Тайра — изрече тя и й се усмихна.

Може би щяха да станат приятелки. Би й харесало.

— Не — изрече рязко Торн. — Тайра ще помага на баща ми и брат ми. Фиона, ти ще имаш задължението да къпеш мен.

Тайра отправи към Фиона поглед, изпълнен с ненавист, и това попари надеждите й да се сприятели с красивата робиня.

— Ако тя не ти хареса, господарю, аз с радост ще те обслужа.

И изхвръкна навън с развяваща се край стройните й глезени пола.

— Ти благородник ли си? — запита Фиона. — Така ми се стори от обръщението й.

— Да. Баща ми е ярл, това по вашему е граф. Той е фаворит на крал Харалд Светлокосия. Помогни ми да се съблека, водата изстива.

— Не, господарю — изрече тя с тон, от който далеч не лъхаше покорство.

— Не ме ядосвай, момиче. — Той вдигна крак на пейката и я накара да коленичи пред него. — Развържи ми сандалите.