Кони Мейсън - Викинг

Торн усещаше невероятно силно всяка извивка на тялото на Фиона, притиснато така интимно до неговото. Обля го непоносима горещина. Слабините му пулсираха, кръвта шуртеше буйно във вените. Сигурно беше омагьосан, помисли той, защото не можеше да си спомни друг път да е бил така обсебен от някоя жена. Ръцете му я стиснаха по-здраво, приковавайки съпротивляващото се девическо тяло към мускулестите му гърди. Не можеше да си припомни да се е чувствал някога по-добре, отколкото сега, когато това топло тяло беше така плътно опряно до неговото.

— Няма нужда да ме държиш така здраво — оплака се Фиона. — Или да яздиш така диво. Да не се опитваш да убиеш и двама ни?

Торн се засмя развеселено.

— Не се страхувай, магьоснице. Мога да владея Чука на Тор. Както и тебе. Един ден ще обезсиля магията, която си хвърлила върху мене, и когато го направя, твоите вълшебства и чарове повече няма да имат никаква сила.

— Не съм заплаха за тебе — заяви твърдо Фиона.

Торн й отправи такъв поглед, който предаваше без думи непосилното очарование, която тя упражняваше върху него. Цяла година бе страдал от нейната красота, умът му се беше объркал, а тялото му — съвсем. Тя го бе примамила на своя остров, бе разголила тялото си пред него и го бе оплела в магическите си мрежи. Торн знаеше, че трябваше да я убие и да се освободи, но нещо в него го задържаше и той не можеше да вдигне ръка срещу жената, чиято власт не бе в състояние да разбере.

Торн още бе потънал в мислите си, когато Фиона забеляза група постройки от груби борови греди, с островърхи покриви, някои направени от слама, други от торф. Сградите бяха толкова много, че й заприличаха на цяло селце, Фиона помисли, че семейството на Торн сигурно е много богато, за да си позволи толкова много. Но макар че отвън постройките изглеждаха прости, тя виждаше, че са извънредно здрави, изградени, за да траят много години.

Няколко души спряха работата си, за да приветстват Торн, който влезе в галоп в двора, подплашвайки свинете и кокошките. Двама едри мъже излязоха напред да го посрещнат. Единият много приличаше на него, но беше по-млад, а другият, също почти копие на Торн, беше доста по-стар, с посивяваща руса коса и гъста брада. И двамата бяха истински гиганти. Забавиха стъпка, когато видяха Фиона.

— Добре дошъл у дома, синко — приветства го Улоф, докато Торн слизаше и спускаше Фиона на земята.

— Успешна ли беше мисията ти? — запита Туролф, след като тупна доста силно брат си по гърба.

— Има достатъчно плячка, за да са доволни всички — каза Торн.

— И роби, както виждам — изрече Улоф, оглеждайки Фиона. — Тя разбира ли нашия език?

— Не, но ще се научи. Казва се Фиона. Говори галски.

Фиона отправи недоумяващ поглед към мъжете. Знаеше, че говорят за нея, но не можеше да разбере нито дума от казаното. Дали сега не решаваха съдбата й?

— Да смятаме ли, че магьосницата е мъртва? — запита смутено Улоф.

Торн замръзна. Баща му нямаше никак да бъде очарован, ако разбере какво е направил, но нямаше изход.

— Не, татко. — И той избута Фиона напред. — Фиона е девойката, която срещнах на Ман, онази, която ме омагьоса.

Туролф отстъпи назад с изписан на лицето страх, простирайки ръце пред себе си, сякаш за да се запази от злото.

— В името на Один, защо си я довел тук?

— Нямах избор — каза Торн в своя защита. — Наставникът й, един стар келт, е мъдрец и казва, че тя е свята жена. Заплаши ме с вечно проклятие, ако я убия.

— И ти си му повярвал? — изрева Улоф. — Чуй ме добре, Торн, от това ще произлязат само неприятности. Какво, в името на Локи, ще правиш с нея?

— Фиона е моя робиня. Тя ще бъде като всички други роби в дома ни, ще прави каквото е необходимо.

— Но няма да я вземаш в леглото си, Торн Безмилостни.

Фиона трепна силно, стресната от безшумното приближаване на една невероятно красива жена с гневни сини очи и сребристо руса коса, сплетена на корона около темето на царствената й глава. Беше висока почти колкото Торн, но в тялото й нямаше нищо мъжествено. Беше жена от главата до петите, облечена в богата копринена рокля, с украшения на шията и пръстени по ръцете. И беше млада, може би на не повече от седемнадесет или осемнадесет години.

— Брита — обърна се към нея Торн, — бях забравил, че си тук.

— Очевидно — каза Брита, отправяйки суров поглед към Фиона. — Говоря съвсем сериозно, Торн. Когато се оженим, няма да търпя тази магьосница в моя дом. Или в твоето легло — добави тя със заплашителен тон.