Кони Мейсън - Викинг

Мъжът тръшна Фиона обратно на палубата и всички се върнаха към обичайните си занимания, мърморейки недоволно под нос за вещици и магии. Торн сграбчи ръката й и я повлече към нейната палатка.

— Какво правиш навън? — запита той. — Можеше да паднеш в морето. Моите хора мислят, че ти си предизвикала бурята. — Той я изгледа с подозрение. — Прави ли са?

— Не. Не съм! Пусни ме. Трябваше ми вода, да дам лекарство на Бран. Той е болен.

— Стой тук, ще ти донеса вода. Хората ми са достатъчно ожесточени. Като те виждат, става още по-лошо.

След няколко минути Торн се върна с един рог, пълен с вода. Подаде го на Фиона, после се обърна към Бран.

— Какво му е? — запита той.

— Морска болест. Намерих едно лекарство в сандъчето му, за да му олекне, но ми трябваше вода, за да го смеся с нея.

Тя капна в рога няколко капки от течността в стъкълцето. Коленичи до Бран, вдигна главата му и поднесе рога до устните му. След като отпи няколко глътки, старецът затвори очи и като че ли се унесе в сън.

— Какво му даде? — запита Торн. — Каква магия си сварила?

— Никаква магия — отвърна Фиона. — Това е настройка от валериан, да облекчи стомаха му. Всички лечители познават това лекарство.

Торн се вгледа в нея. Дори измокрена и с раздърпани дрехи, пак беше красива. Пленителните й очи като че ли имаха способността да проникват в душата му. Той се опита да отмести поглед, но не можа. Пръстите му копнееха да докоснат лицето й, косата й, да намерят чувствителните места по тялото й и да ги запомнят. Беше се опитвал да я пренебрегва през тези пет дни, но безуспешно. Трябваше да я вземе, още сега, тук на палубата, и да утоли страстта си между белите й бедра. Единственото, което го спираше, беше страхът, че страстта е само малка част от привличането, което го обвързваше с нея.

Торн загледа като омаян как Фиона пристъпва неловко под пронизващия му поглед.

— Защо ме гледаш така? — запита тя.

— Как те гледам?

— Загледал си се в мене точно така, както онази нощ, когато ме намери да се къпя в потока.

Тя отстъпи крачка назад, но нямаше накъде да се дръпне повече.

Погледът на Торн не трепна. Сега за първи път, откакто я бе видял, се озоваваше насаме с нея. Въпреки че почти тридесет мъже се бореха с бурята на няколко крачки от тях, въпреки че наблизо спеше старият мъдрец, Той се чувстваше така, сякаш освен него и Фиона в целия свят няма други живи хора.

— Страхуваш ли се от мене, Фиона? — запита той, когато видя, че тя се снишава под напрегнатия му поглед.

— Н-н-не.

— А би трябвало. Викингите са най-страшните мъже. Мнозина ни наричат диваци. Свирепи и жестоки. Пирати. Ние сме всичко това и още нещо. — Той я притисна към борда. — Мога да ти извия тънкото вратле с една ръка, ако ми хрумне.

Едва не се разсмя, когато видя Фиона да вдига острата си брадичка с предизвикателно движение.

— Какво те спира? — изрече тя дръзко.

— Тези твои съблазнителни виолетови очи, най-малкото — измърмори Торн. — Ако те убия, страхувам се, че ще бъда прокълнат завинаги. Но аз съм по-силен от тебе. По един или друг начин ще те накарам да ме освободиш от магията си. — Той й хвърли суров поглед. — Ти си моя робиня. Мога да утоля страстта си с твоята нежна плът, ако ми се прииска да го сторя. И когато бъда задоволен, може би магията ще се разпръсне и ще бъда свободен от твоите чарове.

— Ти си луд! Ако бях магьосница, никога нямаше да омагьосам викинг, когото всички мразят и от когото се боят.

Торн стисна зъби и свъси свирепо вежди.

— Не мисля, че изобщо ме мразиш, Фиона. Спомням си горещите ти целувки, предизвикателните извивки на тялото ти. Споменът ме съблазнява дори в сънищата ми.

За неин ужас Торн посегна към нея и я прилепи към мощните си гърди. Беше свалил ризницата си; тя усети забележителната твърдост на мускулите му до нежната си плът. Контрастът замая сетивата й. Всички мисли изчезнаха в миг, когато той сграбчи в шепа дългата й черна коса и приближи лицето й към своето. Устата му смаза нейната в безмилостна целувка. Тя отвори уста, за да протестира срещу това, но езикът му се вмъкна веднага в нея.

Фиона се почувства безпомощна, изцяло във властта на този свиреп морски разбойник. Атаката против чувствата й я остави без дъх и накара кръвта във вените й да запулсира лудо. Тя се изненада, когато усети, че устните му са меки и нежни; бе очаквала бруталност, но намери само едно стряскащо удоволствие. Какъв мъж беше този жесток викинг? Нежен в един миг и страшен в следващия.