Кони Мейсън: Викинг

— Спри убийствата и изнасилванията, Улм — нареди той. — Искам селото да остане непокътнато.

Улм изсумтя, очевидно крайно недоволен.

— Тази жена те отслаби — изръмжа той. — Никога няма да се спасиш от магията й, ако не я убиеш.

Разгорещеният поглед на Торн се спря върху Фиона. С изненада видя, че тя му отвръща — не сведе очи, нито се направи, че се покорява. Трябваше да се възхити на такава жена, дори ако ужасно ненавиждаше онова, което бе сторила с него. Но чувствата, които кипяха в гърдите му, не бяха прости и стигаха по-далече от едното възхищение пред тази магьосница. Имаше нещо ефимерно в начина, по който погледите им се срещнаха и се сблъскаха; толкова мощно и толкова всепоглъщащо привличане, че интуицията му казваше, че само смъртта може да го освободи. Но той нямаше да я убие. Тази шокираща мисъл предреши следващия му ход. Щеше да направи магьосницата своя робиня и насила да я накара да премахне магията, която бе хвърлила върху него.

С огромна мъка Торн откъсна погледа си от този на Фиона.

— Тази земя е плодородна и ще дава богата жътва — каза той. — Горите са богати на дивеч, а морето гъмжи от риба. Някой ден може да реша да се заселя тук и ще имам нужда от васали, които да обработват земята и да плащат данъци. Така че има смисъл да пощадя тези селяни и селото им. Ще призова доброволци да останат на Ман и да управляват земята ми, докато бъда готов да се върна… А колкото до Фиона Учената — и той й се усмихна само с устни, — тя ще стане моя робиня. Съмнявам се, че робството ще й понесе, но ще се научи.

Фиона стреснато си пое дъх. Ако станеше робиня на този викинг, това щеше да я убие. Как щеше да я използва той? Щеше ли да й заповяда да споделя леглото му? Щеше ли да отнеме невинността й и да я направи курва на своите хора? Не би могла да понесе това. И тя обърна към него мрачното си лице.

— Убий ме сега, боецо. Не искам да стана твоя робиня.

— Свали магията си и ще размисля.

— Не съм те омагьосвала с нищо. Аз съм християнка. Питай монасите от манастира.

Улм се изсмя страховито.

— Страхувам се, че монасите сега не са в състояние да отговарят на въпроси. Не искаха да се разделят с богатствата си и трябваше да използваме сила.

Вик на потрес отекна сред стълпилите се на прашната улица селяни. Само Фиона прояви достатъчно безразсъдство да изрази гласно чувствата си:

— Убийци! Разбойници! Как посмяхте да вдигнете ръка срещу светите мъже?

— Достатъчно! — изрева Торн. — Ще видим колко умееш да носиш робските вериги. Робът винаги се подчинява на господаря си. Заповядвам ти да премахнеш магията.

— Дяволите да те вземат! — изсъска Фиона. — Само глупак без капчица разум може да ме смята за магьосница. Аз съм лечителка и нищо повече!

— Глупак, така ли? — избухна Торн.

Обърна й гръб и изрева някаква заповед на родния си език. Двама яки викинги сграбчиха Фиона и я издърпаха настрана. Баща й направи слаб опит да ги спре.

— Не я вземай, господарю, умолявам те. Фиона е добра дъщеря. Само нея имам на този свят.

— Достатъчно млад си, за да създадеш още една дъщеря — каза Торн. — Най-добре е да забравиш за Фиона. Сега тя е моя робиня и ще правя с нея каквото си поискам. Бъди благодарен, че пощадих селото ти, вместо да го унищожа и да продам селяните в робство. Моите хора ще се държат с тях добре, стига да зачитат законите, които ще установя.

Фиона се опита да прогони паниката, но вероятността да напусне родния си дом й се струваше ужасна. Хвърли отчаян поглед към Бран, макар да знаеше, че той не може да направи нищо, за да я спаси.

— Чакай! — Фиона се стресна, когато старецът пристъпи пред Торн Безмилостния, крехка фигурка пред мощния златокос воин. — Вземи ме със себе си, господарю викинг!

— За какво ми е потрябвал такъв грохнал старец? — озъби се Торн, — когато мога да си избера няколко яки селяни?

— Защото аз имам сили, които никой от селяните тук не притежава. Един ден ще имаш нужда от мене, Торн Безмилостни, знам го със сигурност.

— Магия! — каза Улм и се дръпна от брадатия старец. — Не ни трябват такива като него.

— Да, ти ще имаш нужда от мене — настоя Бран. Тъмните му очи горяха с вътрешен огън, сякаш съзираше неща, които другите не можеха да видят. — Ще взема лекарствата и отварите си от селото и ще се върна веднага.

— Защо искаш да оставиш дома си, старче? — запита подозрително Торн. — Ако искаш да ни навредиш, сам ще те убия.

Бран погледна към Фиона и изражението му се смекчи.

— Основанията ми са ясни, господарю викинг. Никой не бива да наврежда на Фиона. Не мога да ти попреча да я отведеш, но ще направя всичко по силите си, за да се погрижа тя да е в безопасност. И ти казвам съвсем уверено: ще дойде ден, когато ще имаш нужда от моите необикновени способности.