Кони Мейсън - Викинг

Един слаб мъж на средна възраст излезе напред.

— Аз съм Адеър.

— Ти ли си вождът?

— Да. Убий ме, но пощади хората ми.

— Никой няма да умре, ако ми дадете това, което търся.

Адеър направи безпомощен жест.

— Ти вече взе всичко, което имаме.

Торн махна с ръка.

— Търся една жена. Не знам името й, но тя е магьосница. Има коса, черна като гарваново крило, изумителни виолетови очи и омайно тяло.

Торн бе изумен, когато всички събрани ахнаха като един.

Адеър го загледа, очевидно изплашен.

— Няма магьосница в селото ни.

Торн присви очи и размаха Кръвопиеца във въздуха.

— Лъжеш! Искам я. Доведи ми я.

— Защо? Какво искаш от нея?

— Тази вещица ме омагьоса. — Той замахна с меча си. — Кръвопиеца ще я убие и ще ме освободи от магията.

— Нищо не разбирам — изрече бавно Адеър. — Ние сме християни. Сред нас няма вещици. Къде я срещна?

— На този бряг — каза Торн. — Тя ме примами тук с вълшебния си зов при последното ми пътуване. Тогава хвърли магията си върху мене. Ако не ми я доведете сега, ще си понесете последиците.

Адеър знаеше, че викингът говори за собствената му дъщеря, Фиона, защото никоя друга жена не отговаряше на това описание. Но Фиона не беше магьосница. Тя наистина притежаваше известна сила, която той не разбираше, затова се замоли дано тя да е успяла да предусети опасността и да остане скрита, независимо какво ще се случи.

Адеър наведе примирено глава.

— Прави с мене каквото искаш, защото не познавам никаква магьосница.

Торн, разярен, се обърна към селяните, които се притискаха едни до други, обзети от страх.

— Кой от вас ще проговори, за да спаси мизерния живот на вожда си? Къде е магьосницата, която търся?

Никой не излезе напред — нито мъж, нито жена, нито дете.

Торн никога не се бе чувствал така затруднен и безпомощен. Тази хора имаха основателни причини да се страхуват от него, но до един защитаваха вещицата. Толкова много ли я обичат тук, че биха пожертвали живота си заради нея?

— Сами избрахте съдбата си — изгърмя гласът на Торн. — Ще убивам по един мъж на всеки час, докато не ми доведете магьосницата, и ще започна с вожда ви. Когато всички мъже бъдат убити, вдовиците и децата ви ще бъдат продадени в робство.

Торн очакваше да види поне един човек, който да е склонен да размени тези сведения срещу живота си, и беше смаян, когато видя, че думите му се посрещат с безмълвни сълзи и тихо съгласие. Всички ли са омагьосани? Каква е тази жена, която си бе спечелила такава безусловна преданост?

— Ти! — каза Торн, посочвайки Адеър с върха на Кръвопиеца. — На колене. Може би когато видят да пада главата на вожда им, ще се свестят.

Адеър падна на колене и наведе глава. Торн се вгледа в оголения му врат и изведнъж задачата му се видя отблъскваща. Убийството не го трогваше; бе убил безброй мъже в битка. Но да заколи невъоръжен човек — това не му беше в характера. Очакваше тези невежи селяни да се пречупят. За съжаление, вече нямаше връщане назад. Ако вземеше думите си назад, щеше да е признак на слабост. Но вместо сам да нанесе убийствения удар, той свали Кръвопиеца и махна на Улм да се приближи.

Улм веднага дотича и зае мястото на Торн. Вдигна меча си и се приготви да го стовари върху наведената глава на Адеър.

Изведнъж една жена си проби път през навалицата и се хвърли върху коленичилия мъж. Дългата й черна коса се разстла като защитно наметало около Адеър и сякаш някой внезапно удари Торн с топор право в гърдите. Ръцете и краката му затрепериха и той почувства как слабините му започват да туптят.

Беше намерил своята магьосница.

— Стой! — извика Торн, когато Улм се канеше да посече едновременно Адеър и жената.

Явно недоволен от отлагането, Улм свали меча си. Торн разбра, че жаждата за кръв у него още бушува, но не можеше нищо да направи.

Тръгна към Фиона и я дръпна от Адеър. Отдели я на една ръка от себе си и се взря в нея. Веднага забеляза, че тя никак не се е променила от онази първа среща, освен, може би, че бе станала още по-красива. После направи фаталната грешка да я погледне право в очите и отново бе пленен. Страстта му бе толкова силна, че му се прииска да раздере дрехите й и да проникне между бедрата й, да се загуби в нежната й плът и да я притежава до изнемогване. Повторната среща с нея беше като шок за организма му. Беше убеден, че няма да се спаси от магията й, докато тя е жива и диша същия въздух като него.

Очите на Фиона се разшириха от смайване, когато разбра, че този мъж е същият викинг, който бе срещнала в онази съдбовна нощ преди една година. Трябваше да се досети, че ще е той. Предсказанията на Бран рядко биваха погрешни.